Защо възпалението понякога не спира навреме

Доц. д-р Петя Димитрова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН коментира в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев защо възпалителният отговор понякога не се прекратява навреме и как този процес може да бъде повлиян терапевтично.

Комплексност на възстановяването след възпаление

Възстановителните механизми след възпаление обхващат няколко последователни и едновременно протичащи етапа: завършване на възпалителната реакция, почистване на тъканите, активиране на регенерация и последващо тъканно ремоделиране. Колкото по-обширна е тъканната деструкция и по-силно е възпалението, толкова повече нива на контрол — клетъчно, тъканно, организмено и системно — се включват, посочва Димитрова. Това прави биологията на възстановяването много по-сложна и специфична за отделните органи.

Първоначалният отговор е общ, краят — специфичен

Имунният отговор обикновено започва по един и същи начин — с възпаление като необходим защитен механизъм, заложен още от вътреутробното развитие за елиминиране на патогени. Вроденият имунитет реагира на общи признаци на увреждане и стартира възпаление без участието на специфични фактори. Въпреки това начинът, по който възпалението се завършва, варира между различните тъкани поради различни сигнални пътища и локални механизми.

Имунният отговор протича в рамките на около 28–30 дни, след което нормално се задейства тъканно възстановяване. За да се предотврати преминаване към хронично възпаление е необходимо едновременно да бъде потиснат възпалителният отговор и да започне процес на поправка на тъканта.

Роля на възстановяващите фактори и прорезолвините

По време на развитието на имунния отговор се синтезират както провъзпалителни, така и антивъзпалителни медиатори; в този диалог участват ензими, различни фактори и непрекъсната клетъчна комуникация. За завършване на възпалението се разгъва синтезът на т.нар. възстановяващи фактори, които сигнализират, че е време да приключи възпалението и да започнат регенеративните процеси в локалната тъкан.

Приемът на омега-3 мастни киселини може да повлияе процеса на възстановяване, но много проучвания показват, че не всички препарати с омега-3 водят до пълен синтез на прорезолвини — ключовата основа за формиране на провъзстановяващите медиатори. Затова изследователите търсят комбинации от мастни киселини, които да стимулират синтеза на конкретни класове възстановяващи молекули, и изучават нивата на прорезолвините при сърдечно-съдови заболявания и диабет, както и техните изменения при стандартна терапия. Идеята е в бъдеще тези маркери да могат да се откриват в серум, плазма и други биологични течности, за да показват дали е иницииран възстановителен процес.

Таргетирани подходи и рискове

При възпалителни заболявания първична цел на лечението е намаляване на интензитета на възпалението. Като допълнителен терапевтичен етап могат да се използват методи, насочени към стимулиране на възстановяването и прорезолвините. Сред подходите за потискане на възпалението са нестероидни противовъзпалителни средства, блокиране на ензими, които разрушават тъканите, и използване на разтворими рецептори, които улавят възпалителни молекули в серума и други биологични течности.

Съществуват и биологични терапии, насочени към определени възпалителни молекули, които са ефективни, но продължителното им прилагане може да увеличи чувствителността към бактериални инфекции. Един от описаните нежелани ефекти на част от тези терапии е появата на туберкулоза, поради което пациентите трябва да правят снимка на белия дроб веднъж годишно.

Перспективи: синтетични имитатори и нови възможности

В бъдеще могат да се появят синтетични молекули, които имитират естествено произведените в организма възстановяващи вещества. Пример, споменат в разговора, са учени от университета в Дъблин, които синтезирали липоксин и прилагат подхода при пациенти с бъбречни усложнения при диабет с обещаващи резултати. По думите на Димитрова, колкото повече се увеличават познанията за тези механизми, толкова повече терапевтични опции ще имат лекарите за постигане на по-добри клинични резултати.