Възпалението: кога не утихва и как се възстановяваме

Възстановяването след възпаление обхваща няколко последователни и припокриващи се етапа: окончателно приключване на възпалителния процес, почистване на увредената тъкан, стартиране на регенерация и последващо тъканно ремоделиране. Това обобщи доц. д-р Петя Димитрова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Как протича завършването на възпалението

Димитрова посочи, че силата на възпалението и степента на тъканна деструкция определят броя и сложността на включените механизми на клетъчно, тъканно и системно ниво. В началото е критично да се създаде среда, която потиска възпалителните реакции и позволява прочистване на тъканта от остатъчни имунни клетки и отпадъчни продукти. След това следва фазата на истинско възстановяване.

Иммунният отговор стартира по един и същи механизъм — чрез възпаление, което е еволюционно запазена реакция за елиминиране на патогени. Но начинът, по който възпалението завършва, е различен в различните органи: вроденият имунитет разпознава структурните признаци на увреждане и задейства общи стартови пътища, докато локалните особености на тъканите определят финалните етапи на разрешаване на възпалението.

Доц. Димитрова уточни, че типичният имунен отговор продължава до около 28–30 дни, след което започва активна фаза на тъканно възстановяване. За да не премине процесът в хронично възпаление, е необходимо едновременно да се прекрати възпалителната активност и да се инициират механизми за поправка на увредената тъкан.

Възстановяващи фактори и ролята на мастните киселини

При активиране на имунния отговор се синтезират както възпалителни, така и антивъзпалителни медиатори; клетките постоянно обменят сигнали. За завършване на възпалението се образуват т.нар. възстановяващи фактори, които дават сигнал за спиране на възпалителните процеси и за задействане на регенерацията и поправката в локалната тъкан.

Приемът на омега-3 мастни киселини може да повлияе тези процеси, но много препарати, съдържащи омега-3, не водят до пълен синтез на прорезолвини — прекурсори на провъзстановяващите медиатори. Затова изследователите търсят оптимални комбинации от мастни киселини, които да стимулират синтеза на определени класове възстановяващи молекули. Наблюдава се и интерес към измерване на нивата на прорезолвините при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и диабет и към проследяване на тяхната промяна при стандартна терапия. В бъдеще такива маркери биха могли да се откриват в серуми, плазма и други биологични течности и да индикират дали е стартирал възстановяващият процес.

Таргетирана медицина и терапевтични варианти

За лечение на възпалителните заболявания съществуват стандартни подходи, чиято цел е да намалят силата на възпалението. Като допълнителна стъпка могат да се използват терапии, насочени към прорезолвините и възстановяването на тъканите. В практиката се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства, инхибитори на ензими, които разрушават тъканта, и производството на разтворими рецептори, които улавят възпалителните молекули в кръвта и биологичните течности.

Има и биологични терапии, насочени към конкретни възпалителни молекули, които могат да бъдат много ефективни. В същото време доц. Димитрова предупреди, че продължителното потискане на възпалителните медиатори може да повиши чувствителността към бактериални инфекции. Един от познатите странични ефекти на много биологични терапии е рискът от поява на туберкулоза; по тази причина пациентите трябва да правят рентгенова снимка на белите дробове поне веднъж годишно.

Перспективи и нови разработки

В бъдеще се очаква появата на синтетични вещества, които имитират естествено произведените в организма молекули за завършване на възпалението. Споменат бе пример от университет в Дъблин, където е синтезирана молекулата липоксин и е приложена при пациенти с бъбречни усложнения при диабет с положителни резултати. Димитрова подчерта, че с нарастването на научните знания ще се разширят и терапевтичните възможности, което ще позволи на лекарите да постигат по-добри клинични резултати.