Генетика разкри, че жители на Рапа Нуи са колонизирали Хаваите

ДНК доказва далечно морско пътуване и връзка между островите

Генетичен анализ на повече от 1000 души от различни полинезийски острови подсказва, че първите хора, които се установяват на вулканичните Хавайски острови, имат най-близки генетични връзки с жителите на Великденския остров (Рапа Нуи). Проучването реконструира древни миграции и показва, че групи от Рапа Нуи са достигнали Хаваите след мащабни океански преходи, дълги над 7 100 километра.

Данните сочат, че населението на Рапа Нуи само по себе си е произлязло от мигранти, пристигнали през XIII век от остров Мангарева във Френска Полинезия — разстояние от над 2400 километра. Част от тези заселници по-късно са предприели още едно дълго пътуване към Хавайските острови, което според авторите вероятно е станало в същия век.

Методи и набор от данни

Изследователите са анализирали цели геноми и са търсили ДНК сегменти, които напълно съвпадат между индивиди от различни острови — показател за наследство от общи предци. В извадката са включени 317 коренни хавайци, 12 жители на Великденския остров, 8 души от Мангарева, както и представители от Маркизките острови, Самоа, Тонга и други полинезийски общности.

Чрез анализ на споделените ДНК сегменти, генетичните варианти и хиляди реконструирани родословни дървета изследователите установяват силна връзка между Хаваите и Рапа Нуи. В 61 процента от тези дървета двете общности се оказали свързани помежду си. Резултатите били проверени по четири независими метода, тъй като екипът признава, че първоначално е бил смаян от силата на свързаността.

Кой са били тези мореплаватели

Изследователите приписват тези „монументални“ преходи на подгрупа изключителни мореплаватели, която наричат Холомоана Нуи — хавайски термин, означаващ „велико океанско пътешествие“. Сред авторите на изследването има и хаваец по произход, който описва полинезийците като една от най-великите мореплавателски общности в човешката история и призовава да се преразгледа кой заслужава титлата „откривател“.

В плаванията си древните заселници са носели културни растения и животни, необходими за новите острови: банани, таро, сладки картофи и кокошки. Тези придружаващи видове подсилват представата за целенасочени, дългосрочни заселнически мисии, а не за случайни отклонения в океана.

Значение за здравето и генетичната структура

Проучването подчертава и практическите последици от така наречените „ефекти на основателя“. Когато малка група отделя и основава нова популация, се случва стесняване на генофонда — някои редки генетични варианти може да станат по-чести, докато други изчезват. Този процес е бил многократно повтарян по време на полинезийските заселвания на нови острови и има значение за риска от заболявания сред коренните хавайци и други полинезийци. В някои популации ефектът вече е довел до въвеждане на специфични скринингови програми за наследствени състояния.

Биоинформатикът Александър Йоанидис, съавтор на изследването, обяснява, че използването на цели геноми и алгоритми позволява да се откриват напълно съвпадащи ДНК последователности между индивиди от отделни острови и на тази основа да се изграждат родословни дървета на островните популации.

Специалистът по геномика Кеолу Фокс отбелязва, че комбинацията от споделени ДНК сегменти и реконструирани родословни структури е довела до преки доказателства за връзката между Хаваите и Рапа Нуи. Той подчертава, че откритията са проверени по няколко различни подхода и са довели екипа до заключението, че пътуването е било „невероятно“.

Заключение

Генетичните данни дават силно подкрепящо обяснение за древните океански миграции в региона: коренните хавайци имат прародство, което води до Рапа Нуи, а предходна вълна от заселници е дошла от Мангарева. Откритията хвърлят светлина върху мащаба на полинезийските мореплавателски умения и имат важни импликации за разбирането на демографията и здравето на съвременните островни общности.