Отмяната на изпита след 7. клас няма да премахне неравенствата
Премахването на изпита не е универсално решение Анализ на образователни системи в шест държави показва, че отмяната на изпита
Премахването на изпита не е универсално решение
Анализ на образователни системи в шест държави показва, че отмяната на изпита след седми клас сама по себе си няма да премахне подбора между учениците или да гарантира по-добро образование за всички. Това обобщи водещият Явор Джонев в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria. Наблюденията са базирани на опита на Естония, Англия, Южна Корея, Сингапур, Полша и Северна Ирландия.
Изпитът като симптом и като причина
Джонев посочи, че изпитът след 7. клас е и симптом, и фактор за задълбочаване на неравенствата: той възниква, защото голяма част от децата не получават качествено начало, а съществуващата конкуренция за местата в предпочитаните училища стимулира частните уроци и стремежа на семейства да „изпреварят“ другите. „Не повече знания, а по-напред спрямо другите“, обобщи той логиката, която стои зад изпитите и поведението на родителите.
Какво работи в други системи
Международните примери разкриват различни механизми, които не са свързани само с наличието или липсата на входен изпит:
– Естония запазва общообразователното обучение до 15–16-годишна възраст и инвестира силно в ранната подготовка на децата.
– В Южна Корея приемът в общите гимназии в големите градове често се определя чрез жребий; държавата също работи за изравняване на финансирането, учебните програми и учителските заплати.
– В Сингапур има системи за ранна подкрепа на учениците с трудности по четене и математика.
– Англия дава публична обратна връзка чрез национални проверки и инспекции; при слаби резултати се въвеждат срокове, екипи и финансиране за подобрение.
– В Полша по-късното разделяне на учениците, увеличеният брой учебни часове по четене и математика и съпоставените външни изпити показват, че подобрения могат да се постигнат, но отмяната на последващите реформи демонстрира колко трудно е да се запазят ефектите.
Джонев изтъкна, че във всички успешни системи присъстват три основни функции, макар и реализирани по различен начин: измерване на резултатите, подкрепа за учителите и изследване на ефективните практики.
Недостатъчната обратна връзка в България
Според Джонев българската система няма надеждна оценка на качеството на преподаването и на ефекта от мерките, които се вземат. Въпреки че учениците полагат изпити, получените данни не позволяват достатъчно надеждно проследяване на напредъка на училищата във времето. „Нямаме критерии за качество“, каза той.
Като условия за успешна реформа Джонев посочи три ключови елемента: капацитет на училищата и учителите, надеждна обратна връзка и ясна цел на системата. Той предупреди, че пренасянето на решения от други държави без съответните системни условия няма да доведе до същите резултати.
Какви стъпки предлага
Като по-бърза и по-евтина алтернатива на въвеждането на нов национален изпит Джонев предлага извадково измерване без последствия за учениците и училищата — подход, който според него е приложим и показан в примера с Южна Корея. Промяната трябва да започне с по-добра подготовка и целенасочена подкрепа за учителите, както и с измерване, което локализира трудностите на учениците и насочва ресурсите към тях.
„Капацитетът на системата не е само кой и къде преподава, а как и с какво преподава“, заключи той, подчертавайки, че системните промени изискват едновременно измерване, подкрепа и изграждане на професионалните умения на учителите.



