Как да решим проблема с контрола в съвременния свят?

Либералният отговор на усещането за загуба на контрол обичайно е да се въведат още правила и регулации. Вместо да увеличават чувството за сигурност обаче, тези нови закони често постигат обратния резултат и задълбочават усещането за безконтролие.

Понякога по-ефективният подход е да се сведат ограниченията до минимум. Когато поверите на хората свободата да действат правилно, вместо да контролирайте всяка тяхна стъпка, повечето от тях ще реагират отговорно — и често с желание, дори с радост. В контраст с това, светът, управляван от авторитарни лидери, е по-нестабилен и склонен към хаос, не на последно място защото тези лидери не успяват да овладеят собствените си апетити.

Културни метафори за загубата на контрол

Изкуството често улавя духа на времето по различен начин. Един журналист попита кое музикално произведение най-добре описва нашата епоха; първоначалният отговор беше „Залезът на боговете“ на Вагнер, но на ум дойде по-точен пример. Песента „She’s Lost Control“ на Joy Division представя образ на общество, излязло извън контрол: повторението на рефрена „тя отново изгуби контрол“, мрачните стихове за „объркването в очите ѝ“ и „гласа, който ѝ казва кога и къде да действа“, както и сценичното поведение на вокалиста Иън Къртис — трескави движения и полуотворени очи. Къртис, страдал от тежка епилепсия, се самоубива в хола си на 23-годишна възраст.

Съвременни прояви на хаос

Реалният свят предлага множество тревожни сигнали за загуба на контрол. Доналд Тръмп заплашва да „унищожи“ Иран в реч пред ООН — институция, замислена като храм на мира. Владимир Путин обсъжда използването на „стратегическо“ ядрено оръжие като начин да се измъкне от задънената улица в Украйна. Паралелно с това смъртта на лабораторен работник в Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата — учреждение, което обслужва Сибир и Далечния изток — породи страхове от възможен разпространяващ се взрив на болест.

Бил Гейтс предупреждава, че изкуственият интелект може да причини смъртта на „един милиард души“, ако попадне в неподходящи ръце. Във Франция се наблюдават случаи на ученици, които подпалват училищата си и други сгради. В Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) води в националните социологически проучвания, което също добавя към усещането за политическа нестабилност.

Какво следва от това

Тези примери илюстрират, че увеличаването на регулациите не е панацея за кризите на контрол. Стратегията да се натрупват правила може да генерира бюрокрация и усещане за безизходица, докато алтернативата — да се разшири доверието и автономията — понякога води до по-добри резултати и повишена ангажираност. Все пак доверие не означава оставяне без надзор; става въпрос за по-фин баланс между рамки и свобода.

Заключение

Съвременното напрежение между нуждата от ред и рисковете на свръхрегулацията изисква преразглеждане на подходите към управлението и контролa. Ясно е, че авторитарният патос не решава проблема — напротив, често го задълбочава — и че в много случаи отслабването на строгия надзор и увеличаването на доверието към гражданите могат да дадат по-стабилни резултати.