Експедиция към Никумароро търси самолета на Еърхарт

Целта на мисията

Екип от морски археолози от САЩ отплава към необитавания атол Никумароро в отдалечената островна група Финикс, част от Кирибати, за да провери нова следа, която може да хвърли светлина върху изчезването на Амелия Еърхарт през 1937 г. С подкрепата на университета „Пърдю“ учените целят да установят дали потопен обект, забелязан чрез сателитни изображения преди шест години в лагуната на атола, представлява останките от двумоторния самолет „Локхийд Електра 10-Е“.

Екипът, воден от Ричард Петигрю от Института за археологическо наследство в Юджийн, Орегон, отплава от Лос Анджелис по-рано този месец и се очаква да пристигне на Никумароро във вторник, 13 октомври. Петигрю заявява: „Откриването на самолета „Електра“ на Амелия Еърхарт би било откритието на живота ни“.

Спор сред изследователите

Мисията среща силен скептицизъм от част от специалистите. На първо място е Рик Гилеспи, съосновател на Международната група за издирване на исторически самолети (TIGHAR) и автор на публикуваната през 2024 г. книга One More Good Flight: The Amelia Earhart Tragedy. През последните три десетилетия Гилеспи е ръководил 12 експедиции до атола и е водещ застъпник на хипотезата, че Еърхарт и навигаторът ѝ Фред Нунан са кацнали аварийно на Никумароро, оцелели са за кратко, но после са загинали на острова.

Гилеспи подчертава, че два предишни опита да се открият останки в близките води са завършили неуспешно, сред които и експедицията от 2019 г. под ръководството на морския археолог Робърт Балард. Той припомня, че сонарно изображение на обект, чиито очертания приличали на самолет, впоследствие се оказало купчина скали.

Гилеспи е категоричен, че настоящият обект в лагуната не е самолет, а паднало дърво: „Виждат се корените. Виждат се клоните. Това е дърво. Хората виждат онова, което искат да видят“. Той прогнозира, че екипът на Петигрю и университет „Пърдю“ няма да открие нито остатъци от самолет, нито съществено доказателство на острова.

Аргументи в подкрепа на експедицията

Организаторите на мисията отхвърлят пълно това твърдение. Те посочват, че формата с множество разклонения, забелязана на сателитно изображение от 2020 г., прилича на фюзелаж и крила и смятат, че част от обекта може да се види и на по-стари въздушни снимки на лагуната, датиращи от 1938 г. Университетът „Пърдю“ и екипът признават заслугите на Гилеспи за изграждането на хипотезата, която те се надяват да потвърдят.

В подкрепа на идеята за човешко присъствие на острова Гилеспи и неговите сътрудници са събрали редица находки и анализи: стъклено бурканче от 30-те години за козметичен крем против лунички, останки от сгъваем нож, подобен на този, който Еърхарт е носела, както и съвременен криминалистичен анализ на архивни данни за размерите на скелетни останки, открити на атола през 40-те години на миналия век.

Радиосигналите и историческите следи

Разследването на Гилеспи включва също записите за посоките, от които са били приемани сигнали за бедствие от радиооператори в дните след изчезването, както и снимка на брега, направена няколко месеца по-късно, на която той разчита да види обект, наподобяващ колесника на „Електра“.

Официалната позиция на правителството на САЩ, посочена в дебата, отдавна е, че горивото на „Електра“ е свършило и самолетът е паднал в морето близо до остров Хауланд — друг малък остров, разположен на около 400 мили (640 км) северозападно от Никумароро (по онова време известен като остров Гарднър).

Еърхарт е видяна за последно на 2 юли 1937 г., когато излита от Папуа Нова Гвинея към Гарднър по време на опита си да обиколи света. На същия ден настъпва окончателната загуба на радиовръзка; преди това 39-годишната авиаторка съобщава, че „горивото е на привършване“, а последното ѝ радиосъобщение съдържа данни за географската линия, по която се движи самолетът.

Какво означава това изследване

Ръководителите на сегашната мисия подчертават значението на евентуално положителен резултат: Стив Шулц, юрисконсулт на университета „Пърдю“ и участник в експедицията, коментира, че откриването би означавало разрешаването на една от големите загадки в историята на авиацията и на XX век като цяло. Междувременно Гилеспи остава на мнение, че самолетът вече не съществува цял и е бил отнесен и разрушен от приливите и вълните.

Експедицията предстои да даде по-ясна картина — дали сателитният сигнал в лагуната е свидетелство за „Електра“, за паднало дърво или за друг обект, оставил следи в този отдалечен кът на Тихия океан.