Атаките в Черно море вдигат цените и застраховките

Ударът по морския трафик и прякото влияние върху цените

Пламен Димитров, управител на Кофас България, предупреди в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria (водещ Преслав Райков), че инцидентът с ударените кораби в Черно море има пряко отражение върху джоба на потребителите чрез натиска върху инфлацията. По думите му увеличаването на застрахователните премии и транспортните разходи е фактор, който рано или късно се отразява върху цените в магазините — „сиренето на следващия ден ще бъде по-скъпо“, поясни той.

Димитров посочи три сценария за развитие на ситуацията в региона. Първият — ако остава единичен инцидент, ефектът върху българската икономика ще бъде ограничен. Вторият — ако нападения срещу украински товари станат системни, Черно море ще се възприема като по-рисков маршрут, което ще доведе до ново покачване на застраховките и разходите за транспорт. Третият и най-неблагоприятен сценарий е ескалация към атаки срещу всякакви кораби, включително с български и румънски товари, което би означавало предвоенно положение и в много случаи застраховките вече няма да покриват рисковете.

Значение на пристанищата и инвестиционната несигурност

Димитров подчерта, че въпреки че България не разчита единствено на морски пътища, товарите през пристанищата във Варна и Бургас са от съществено значение за функционирането на икономиката. Несигурност в основния канал за внос на насипни товари може да отблъсне чуждестранни инвеститори и да ги накара да изберат други държави за вложенията си.

Макроикономически показателни и рискове в секторите

Според Димитров, макар БВП да расте с около 3% и България да изглежда сред по-добре представящите се в Европа, този растеж е главно движен от потреблението, което е нараснало с 6–7% от началото на годината. Противопоставящата тенденция е в промишленото производство, което продължава да се свива — около 7% спад общо, а при производството на метални изделия и машини по-остър — около 30%. Комбинацията от по-голямо потребление и намалено производство увеличава уязвимостта на икономиката и може да предизвика по-сериозни проблеми в бъдеще.

Матрицата на риска е променена и от повишаването на лихвите в САЩ и Европа, което вдига цената на кредитите и рисковете по тях. Димитров изтъкна, че „2026 г. е годината с най-много проблеми в разплащанията между бизнесите“ — междуфирмената задлъжнялост достига 8-годишен връх.

Срещани са примери за фалити в региона — Германия, Австрия, Балтийските държави — а в България преди около година фалитът на „Фарм Сенс“ е повлякъл няколко големи банки и е създал проблеми в земеделския сектор. Земеделските производители изпитват затруднения при годишните си прегледи в банките; има много отложени плащания до реализирането на новата реколта, която се очаква да донесе свежи средства и да улесни разплащанията.

Транспортният сектор също е под напрежение — много големи играчи изпитват затруднения с лизингови вноски и удължаване на срокове по плащания.

Недостатъчни реформи и пропуснати възможности

Димитров коментира и бюджетната политика на новото правителство — очакваше се по-радикален набор от реформи, но според него бюджетът не предвижда съществено намаление на разходите за публичния сектор. Тези средства, смята той, биха могли да бъдат пренасочени към стимулиране на износа и реалното производство. България има висок бюджетен дефицит и значим дял разходи за поддръжка на държавата, без ясни мерки за подпомагане на бизнеса.

Страната е имала шанс да привлече гъвкави производствени поръчки, които след Covid-19 излизат от Далечния изток, но според Димитров този шанс е бил изпуснат — за това говорят двуцифрените спадове в преработвателната промишленост тази година. Все пак той изрази надежда за привличане на голям автомобилен инвеститор, включително от Китай, който да създаде значимо производство и верига от доставчици в страната.