Дацов: Данък свръхпечалба ще прати лош сигнал към бизнеса

Данъкът едва ли ще подпомогне бюджета, но ще навреди на доверието

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, коментира в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович, че отражението от предложената мярка за данък свръхпечалба ще бъде практически незначително за публичните финанси. По негови сметки приходите от този данък биха се движили между 200 и 380 млн. евро, което е далеч под сочените от Министерството на финансите 1,4 млрд. евро.

Дацов подчерта, че проблемът не е само в размера на постъпленията, а в посланието към бизнеса. Той цитира редица изследвания, в това число на Европейската комисия и Европейската централна банка, според които такъв данък променя поведението на фирмите и създава несигурност сред икономическите участници.

Съмнения за промяна на данъчния режим и нова ефективна ставка

Според Дацов действията на властите създават впечатление, че се тества промяна в данъчната рамка, което на практика налага нова ставка, еквивалентна на около 18% върху данък печалба. Той уточни, че говори от свое лично име, а не от името на Фискалния съвет.

По думите му през последните години в страната не са създадени условия, които да генерират системни свръхпечалби в отделни сектори, което допълнително поставя под въпрос необходимостта и ефективността на мерката.

Последици за доверието и икономическия цикъл

Дацов предупреди, че загубата на доверие от страна на бизнеса е сериозен риск, особено след като само преди две седмици имало уверения, че няма да се правят промени в данъчната политика. Според него подкрепата на частния сектор ще бъде критично важна, тъй като краят на сегашния икономически цикъл настъпва към края на 2027 – началото на 2028 г., а някои изследвания предричат възможно насочване към циклична криза.

Той не изключи кризата да бъде временна, но предупреди и за потенциално по-голямо сътресение, като отбеляза, че бюджетът на страната в момента е ограничен от процедурата по свръхдефицит и няма възможност за широка фискална реакция.

Риск от по-сериозен спад в растежа

Фискалният съвет засега не очаква отрицателен икономически растеж, посочи Дацов, но предупреди, че има реална опасност темпът на растеж да се забави почти двойно спрямо текущите прогнози.

Перспективи за дефицита и нуждата от консервативен подход

Прилагането на по-консервативна бюджетна политика — отказ от допълнителни раздавания и плащане само за вече свършени капиталови проекти — би позволило дефицит от около 2,4–2,5% от БВП към края на годината, смята Дацов. Това контрастира с очаквания дефицит от 5,7% по правителствените прогнози, чието разминаване той свързва основно с неправилно изчислени приходи при приемането на бюджета.

Тази седмица Министерството на финансите публикувало нови данни за БВП, които по думите на Дацов би трябвало да доведат до допълнителни приходи в размер на 4–5 млрд. евро. Увеличението на постъпленията се обяснява с по-силно потребление и инжектираните средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Разходната част според него вече е поставена под контрол — темпът на растеж на разходите пада от двуцифрени нива в предишните години към 8–9% до края на годината. Тази стратегия предполага ограничаване на номиналните ръстове на разходите под очаквания прираст на БВП през годината.

Нуждата от структурни реформи и темп на корекция на дефицита

Дацов изтъкна, че догодина не се очакват структурни реформи, тъй като техното планиране изисква време, изчисления и сериозна подготовка, а подобни сигнали от Министерството на финансите липсват. Без структурни мерки намаляването на дефицита ще бъде бавно и ще лиши икономическия растеж от ползите от по-ефективни разходи.

Правителството според него може да постигне минимална корекция на структурния дефицит от около 0,4–0,5% годишно, но основният проблемен дефицит е 4,1% и за да се затвори за четири години, подобрението трябва да бъде средно по един процентен пункт годишно.