15,8% от българите без месо
Ключови данни Всеки шести българин не може да си позволи пълноценно хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент
Ключови данни
Всеки шести българин не може да си позволи пълноценно хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни. През 2025 г. делът на хората у нас, които изпитват тази форма на материално ограничение, е 15,8%.
Тези числа отразяват честотата на неспособността да се осигури редовно хранене с протеинов източник, какъвто са месото, пилето, рибата или техните вегетариански заместители, в рамките на кратък интервал — поне веднъж на два дни.
Европейски контекст
Средното равнище за Европейския съюз по този показател е 8,5%, което поставя българския дял близо до двоен размер спрямо средното за ЕС. Това класира България сред най-тежко засегнатите държави по този вид материални лишения.
Единствената страна в ЕС с по-висок регистриран процент е Румъния, където делът е 18,1%. В този контекст България и Румъния остават в горния край на скалата по честота на неспособността да се осигури подобен вид основно хранене.
Защо показателят е значим
Показателят за възможността да се консумира месо, пиле, риба или равностоен вегетариански продукт поне веднъж на два дни се използва като индикатор за материални лишения. Той подсказва не само за хранителни дефицити, но и за по-общи икономически затруднения, които засягат възможността за достъп до разнообразна и питателна храна.
Високият дял на хора, които не могат да си позволят редовно такъв вид храна, сигнализира за структурни проблеми в стандарта на живот и разполагаемия доход. При равнище от 15,8% в България разликата спрямо средното за ЕС е показателна за по-голямото разпространение на материални лишения в страната.
Възможни последици
Ограниченият достъп до редовна консумация на протеинови продукти може да има последици за хранителния баланс на засегнатите домакинства. В краткосрочен план това означава недостатъчна възможност за осигуряване на пълноценно хранене, а в дългосрочен — риск от влошаване на здравословното състояние и повишен социален натиск.
Високият дял на такива материални лишения също така отразява икономически натиск върху семейните бюджети и затруднения в покриването на основни нужди, което е важен аспект при оценката на социалната подкрепа и политики за подобряване на условията на живот.
Заключение
През 2025 г. 15,8% от българите не могат да си позволят месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни, при средно за ЕС 8,5%. Само в Румъния е отчетен по-висок дял — 18,1%. Тези данни поставят страната сред най-засегнатите по показателя за материални лишения и подчертават нуждата от мониторинг и мерки, насочени към намаляване на подобни ограничения за голяма част от населението.



