Липсата на координация и подкрепа оставя децата назад

Програмният директор на Националната мрежа за децата Мария Брестничка предупреди в предаването Диалог за бъдещето с водещ Явор Джонев, че децата в България страдат от липса на координация между институциите, незавършени реформи и намаляваща мотивация в училище. Тя подчерта, че системите за образование, здравеопазване и социални услуги трябва да работят заедно, за да има реална промяна в резултатите.

Бележникът за образованието като аналитичен инструмент

Брестничка описа Бележникът за образованието като значима и трудоемка разработка, в чиято подготовка участват около 50 автори, обхващащи девет области на детското благосъстояние. По думите ѝ това е единственият инструмент, който проследява в цялост какво се случва с децата в страната. Авторите обработват различни теми, в това число и образованието, а оценките в бележника се допълват от външни оценители и от самите деца. Резултатите показват как държавата изпълнява задълженията си и са насочени към подпомагане на вземането на политически решения.

Реформите и липсата на последователност

Според Брестничка често промените в нормативната уредба не са последвани от системно прилагане. Тя изтъкна, че училището днес носи очаквания да решава едновременно образователни, социални и здравни проблеми, което води до претоварване и риск от прегаряне сред учителите. Липсата на адекватна подкрепа и ресурси прави изпълнението на реформите непълноценно и краткосрочно.

Тя посочи и намаляване на мотивацията у учениците като част от проблема: когато училището не показва връзката между усвоените знания и реалния живот, интересът към учене отслабва. Брестничка обърна внимание, че единственото повторение на клас без промяна в средата и подкрепящите мерки няма да доведе до подобрение в резултатите на децата.

Ранна грижа и общ подход около детето

Брестничка настоя за изграждане на система, центрирана около детето, а не раздробяваща отговорностите между отделните институции. Тя подчерта значението на ранното детско развитие и на интегрираните услуги, където образование, здраве и социална подкрепа действат съвместно. Качествените услуги за най-малките трябва да включват и помощ за семействата, за да се откриват навреме езикови затруднения и особености в развитието, вместо те да се проявят по-силно едва след постъпването в училище.

Брестничка изтъкна, че допълнителните езикови занимания могат да имат положителен ефект, но техният резултат трябва да бъде внимателно измерван. Тя предупреди, че фокусът не бива да бъде само върху усвояването на българския език; също толкова важно е детето да бъде прието в общността, да изгражда приятелства и да има усещане за принадлежност.

Рискът от сегрегация и последващи мерки

Според нея създаването на отделни езикови класове може да доведе до риск от сегрегация. Брестничка посочи, че разделянето на деца без паралелно осигуряване на интеграционни и социални мерки може да задълбочи неравенствата и да отслаби възможностите за включване.

Тя призова за политики, които комбинират образователни интервенции с подкрепа за семейството и здравни услуги, така че мерките да са целенасочени и да достигат до децата най-рано. Така езиковите и развойни затруднения ще могат да бъдат разпознавани и адресирани преди те да повлияят на учебния процес.

Завършвайки, Брестничка заяви, че усилията за подобряване на положението на децата трябва да бъдат дългосрочни и последователни, с ясна координация между институциите и практическа подкрепа за училищата и семействата. Само чрез интегриран подход и целенасочени мерки според нея е възможно да се подобрят резултатите и да се върне мотивацията на учениците.