Училището губи деца, когато не свързва знанието с живота

В предаването „Диалог за бъдещето“ с водещ Явор Джонев програмният директор на Националната мрежа за децата Мария Брестничка очерта поредица проблеми в системата за грижа и образование на децата в България. Сред тях тя посочи липса на координация между институциите, незавършени реформи и отслабваща мотивация у учениците, което според нея води до загуба на деца от образователния процес.

Бележникът за образованието като инструмент за оценка

Брестничка представи „Бележникът за образованието“ като ключов инструмент за проследяване на състоянието на децата в страната. По думите ѝ подготовката на бележника включва около 50 автори, които всяка година работят по девет области, свързани с детското благосъстояние. Тези експертни екипи разработват темите и предлагат оценки, които се допълват от външни оценители и от гласовете на самите деца.

Бележникът, според Брестничка, е единственият такъв инструмент в България и служи за ориентация как държавата се справя с ангажиментите си към децата. Основната му цел е да подпомогне вземането на решения, като даде цялостна картина на проблемите и пропуските.

Реформите и липсата на последователност

Програмният директор отбеляза, че нормативните промени често остават само на хартия или не се следват от последователни действия за прилагането им. Учителите и училищата са натоварени с очаквания да решават едновременно образователни, социални и здравни проблеми, без да получават необходимата подкрепа. Това води до претоварване и доста често до професионално прегаряне сред педагогическите кадри.

Брестничка подчерта, че повторното повтаряне на клас при непроменени условия не води до подобрение на резултатите. Вместо това училището трябва да работи за развиване на критично мислене и да показва връзката между наученото и живота извън класната стая.

Ранна грижа и интегриран подход

Една от основните послания в разговора беше нуждата от изграждане на система, която да бъде центрирана около детето, а не да фрагментира отговорностите между отделните институции. Брестничка акцентира върху ранното детско развитие като ключова област, в която образование, здравеопазване и социални услуги трябва да работят съвместно.

Качествените услуги за най-малките трябва да включват и активна подкрепа за семействата, за да могат езиковите затруднения и особеностите в развитието да бъдат разпознавани и адресирани възможно най-рано, а не да се проявяват едва след постъпването в училище. По думите ѝ при същите начални условия едно дете не може изведнъж да покаже различен резултат само чрез административни мерки.

Езикова подготовка и риск от сегрегация

Допълнителната езикова подготовка може да бъде полезна, но ефектът от нея трябва да бъде оценяван внимателно, предупреди Брестничка. Тя изтъкна, че не само овладяването на българския език е важно, а и включването на детето в общността — изграждането на приятелства и усещане за принадлежност.

Изолирането на деца в отделни класове с цел езикова подкрепа крие риск от сегрегация, което може да задълбочи проблемите, вместо да ги реши. По тази причина интервенциите следва да се планират така, че да насърчават интеграцията, а не отделянето.

Заключение: общ подход и включване на децата

Брестничка призова към системен, междусекторен подход, който да обедини образованието, здравеопазването и социалната подкрепа около нуждите на детето. Тя настоя и за включване на самите деца във вземането на решения, както и за адекватна подкрепа на семействата и учителите, за да бъде намалено натоварването и да се предотврати професионалното прегаряне.

Главният извод от разговора е, че без координирани политики и адекватни услуги в ранните етапи училището само по себе си не може да компенсира всички пропуски — необходим е цялостен подход, който да направи ученето релевантно и достъпно за всяко дете.