Си настоява Тръмп да заяви противопоставяне на независимостта на Тайван

Си Дзинпин директно призова САЩ да заемат официална позиция против независимостта на Тайван по време на първата им среща на върха в Белия дом. Според държавната информационна агенция Синхуа, китайският лидер заяви, че Вашингтон трябва „да се придържа към правилната позиция на противопоставяне на независимостта на Тайван“.

Държавните медии в Пекин публикуваха този фрагмент от изказването на Си още преди да бъде пуснат пълен отчет от продължилата почти два часа среща, което открои въпроса за Тайван като ключов елемент от разговорите. Китайската комунистическа партия разглежда острова като своя територия, въпреки че исторически не е упражнявала контрол върху него. По-строгата формулировка на Си се възприема като опит да се натисне за промяна в становището на Вашингтон.

По-строга формулировка спрямо досегашната позиция

Предложението на Си за официално противопоставяне на независимостта е по-категорично от настоящата формулировка на администрацията на Джо Байдън, според която американските представители „не подкрепят“ стремежа на самоуправляващия се остров към официална независимост. Анализатори предупреждават, че такъв език би засилил усилията на Китай да изолира Тайван на международната сцена.

Дженифър Уелч от Bloomberg Economics, която е била директор за Китай и Тайван в Съвета за национална сигурност при предишни администрации, коментира: „Макар да изглежда като промяна в терминологията, въздействието би било значимо.“ Тя добави, че Китай би използвал подобна промяна, за да подкопае увереността на Тайван в подкрепата от страна на САЩ. Уелч подчерта, че „противопоставянето на независимостта на Тайван предполага активни усилия за сдържане на онова, което Пекин възприема като сили, подкрепящи независимостта.“

Търговия с оръжие и дипломатически натиск

Една от конкретните теми, които предизвикват безпокойство, е забавянето от месеци на планиран пакет от оръжейни доставки за Тайван на стойност 14 милиарда долара. След последната си среща със Си в Пекин, Доналд Тръмп определи тази сделка като „много добър коз в преговорите“ за САЩ, изказване, което възбуди тревога в Тайпе. Това нагнетява опасения, че позицията на Вашингтон спрямо самоуправляващата се демокрация може да се превърне в разменна монета в двустранните преговори.

Пекин също така променя тактиката си в кампанията за натиск върху Тайван — намалява провокациите от военен характер, но усилва дипломатическата изолация. Сред мерките е и оказване на натиск върху трети страни да не разрешават трансит чрез въздушното им пространство на президента на Тайван Лай Чинг-те.

Исторически и институционални рамки

Отношенията между САЩ и Тайван отдавна са оформяни от рамки, установени още през 1982 г. с т.нар. „шестте гаранции“ на президента Роналд Рейгън. Тези формулировки умишлено оставят неясен въпросa за суверенитета на острова, но ясно посочват, че САЩ няма да се консултират с Китай относно продажбите на оръжие за Тайван и няма да преразглеждат Закона за отношенията с Тайван, който задължава Вашингтон да предоставя на острова отбранителни оръжия.

В този контекст коментарите на Доналд Тръмп за защитата на Тайван се различават от позицията на Байдън, който заяви, че би защитил острова при евентуална инвазия от Китай. Тръмп в същото време призова властите в Тайпе да укрепят способностите си за самоотбрана.

Си заяви, че разумното третиране на въпроса за Тайван ще „постави солидна основа за стратегическо сътрудничество между Китай и САЩ“. Райън Хас, директор на Центъра за Китай към института „Брукингс“, посочи, че Си се опитва да обвърже концепцията за „конструктивна стратегическа стабилност“ с противопоставянето на независимостта на Тайван — лозунг, който беше представен от китайски официални лица през май.

Райън Хас обобщи ключовия въпрос по прост начин: „Ключовият тест ще бъде какво ще каже Тръмп за Тайван. А не просто какво Си призовава Тръмп да подкрепи.“