Еволюция и стави: защо хората са по-податливи на остеоартрит

Ново изследване и основни открития

Международен екип от учени установи, че еволюционните промени при човека могат да са довели до повишена уязвимост към ставни заболявания, съобщи израелският Научен институт „Вайцман“, цитиран от Синхуа. Резултатите са публикувани в списание Nature и разглеждат генетичните разлики между хората и другите големи човекоподобни маймуни.

В рамките на изследването учените са сравнили биологични и молекулярни характеристики на хрущяла при хора и при големи маймуни, за да идентифицират еволюционно свързани промени, които биха могли да обяснят различната честота на ставните заболявания между видовете.

Какво показаха анализите на хрущяла

Екипът установи, че човешкият хрущял съдържа значително по-ниски количества гликозаминогликани — захарни молекули, които привличат вода и позволяват на хрущяла да абсорбира сътресенията и да омекотява натоварването в ставите. По-конкретно, количеството гликозаминогликани в човешкия хрущял е приблизително една трета от това в хрущяла на шимпанзетата, горилите, орангутаните и бонобото.

Това намалено съдържание на гликозаминогликани при хората би намалило способността на хрущяла да задържа вода и да изпълнява амортизираща функция, което на свой ред може да улесни развитието на дегенеративни промени в ставите.

Защо това има значение за остеоартрита

Остеоартритът засяга стотици милиони хора по света и често причинява болка, скованост и ограничена подвижност, а в някои случаи и инвалидност. В същото време други големи човекоподобни маймуни проявяват тези заболявания рядко, дори когато достигат висока възраст.

Според изследователите откритите еволюционни промени могат да обяснят поне част от тази разлика в честотата. Намаленото ниво на гликозаминогликани в човешкия хрущял прави хората по-склонни към износване и увреждане на ставните повърхности при натоварване.

Връзка с други човешки характеристики

Авторите на проучването предполагат, че тези еволюционни промени не са настъпили изолирано, а могат да са били съпътстващи при формирането на други характерни за човека черти. Сред споменатите възможни асоциации са по-леки кости и по-голяма пластичност на мозъка. Тези изменения може да са имали адаптивни предимства, но също така да са довели до компромис, подпомагащ развитието на ставни проблеми.

Практическо значение и перспективи

Учените смятат, че разбирайки еволюционните и молекулярни различия в хрущяла, ще стане по-лесно да се разработят по-ефективни стратегии за превенция и лечение на ставни заболявания. Констатациите биха могли да насочат бъдещи изследвания към ролята на гликозаминогликаните и към възможностите за възстановяване или поддържане на тяхното ниво в човешкия хрущял.

Изследователите подчертават, че тези открития биха могли да помогнат на научната общност да разбере по-добре причините за остеоартрита и други дегенеративни заболявания на ставите и да стимулират търсенето на нови подходи за профилактика и терапия, отбелязва БТА.