Еволюцията може да е увеличила уязвимостта на човешките стави

Международен екип от учени установи, че еволюционни промени при хората могат да са увеличили склонността към ставни заболявания, съобщава израелският Научен институт „Вайцман“, цитиран от Синхуа. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature и предлагат възможно обяснение защо остеоартритът е толкова често срещан при хората, но остава рядкост сред големите човекоподобни маймуни.

Какво показва изследването

Изследователите са сравнили генетичните и биологични характеристики на човешкия хрущял с този на други големи човекоподобни видове — шимпанзета, горили, орангутани и бонобо. Основното наблюдение е, че човешкият хрущял съдържа значително по-малки количества гликозаминогликани в сравнение с маймуните от тези видове — приблизително една трета от тяхното количество.

Това би могло да обясни защо остеоартритът и други дегенеративни ставни заболявания са разпространени при хората, но се срещат рядко при гореспоменатите големи маймуни, дори когато и те достигат напреднала възраст.

Ролята на гликозаминогликаните

Гликозаминогликаните са вид захарни молекули в хрущялната тъкан, които имат свойството да привличат вода. Именно чрез задържането на вода те позволяват на хрущяла да поема удари и да омекотява натоварванията върху ставите. Намаленото количество от тези молекули в човешкия хрущял означава по-малка способност за абсорбиране на сътресенията и по-голямо излагане на износване и увреждане с времето.

Последици за здравето и възможности за лечение

Остеоартритът засяга стотици милиони хора по света, причинявайки болка, скованост и често ограничена подвижност или инвалидност. Според учените, идентифицираната еволюционна промяна в състава на хрущяла може да е един от факторите, които обясняват широкото разпространение на тези оплаквания при човека.

Авторите на изследването предполагат, че тази характеристика може да е резултат от еволюционни компромиси, свързани с други адаптации при хората. Те посочват, че подобна промяна в хрущяла може да е имала роля в появата на някои човешки особености, като по-леки кости и по-голяма пластичност на мозъка. Връзката между тези черти и увеличената склонност към ставни заболявания остава предмет на допълнителни изследвания.

Изследователите и авторите на публикацията подчертават, че разбирането на еволюционните корени на ставните заболявания може да помогне за разработване на нови стратегии за превенция и лечение. Откриването на специфични биологични разлики, като нивата на гликозаминогликани в хрущяла, отваря възможности за целенасочени изследвания и потенциални интервенции, насочени към подобряване на функциите на хрущяла или компенсиране на неговите дефицити.

Значение на констатациите

Заключенията от това проучване предоставят рамка за по-задълбочено изследване на причините за сложни заболявания като остеоартрит, като ги поставят в контекста на еволюционните промени при човека. Откритите разлики между човешкия и маймунския хрущял могат да насочат бъдещи проучвания върху биомеханиката на ставите, генеративните процеси на хрущялната тъкан и потенциални терапевтични подходи.

Според БТА авторите са убедени, че тези констатации могат да подпомогнат учените да разберат по-добре механизмите на ставните заболявания и да допринесат за откриването на нови методи за тяхната превенция и лечение.