Си призова Тръмп официално да се противопостави на независимостта на Тайван

Си Дзинпин използва първата си среща на върха с Доналд Тръмп в Белия дом, за да призове официално САЩ да заемат позиция срещу независимостта на Тайван. Според държавната информационна агенция Синхуа Си е заявил, че Вашингтон трябва „да се придържа към правилната позиция на противопоставяне на независимостта на Тайван“.

Китайските държавни медии разпространиха тази част от изказването още преди публикуването на пълния доклад от почти двучасовата среща, акцентирайки върху темата, която Пекин определя като най-чувствителната „червена линия“. Управляващата Комунистическа партия третира Тайван като своя територия, макар исторически да не е упражнявала държавен контрол над острова, който е ключов за световното производство на полупроводници.

По-строга формулировка и нейното значение

Предложението на Си да се използва формулировка, в която САЩ „обявяват против“ независимостта на Тайван, е по-категорично в сравнение с традиционната американска формулировка от администрацията на Джо Байдън, според която САЩ „не подкрепят“ официалната независимост на острова. Анализът на експерти е, че промяната на думите може да има реални последици.

Дженифър Уелч от Bloomberg Economics, която е била директор за Китай и Тайван в Съвета за национална сигурност при предишни администрации, коментира, че макар да изглежда като стилистична промяна, въздействието би било съществено. По думите ѝ Китай би използвал по-острата формулировка, за да намали увереността на Тайван в подкрепата от страна на САЩ. Уелч обясни, че „противопоставянето на независимостта на Тайван“ предполага активни мерки за сдържане на сили, които Пекин възприема като подкрепящи отделянето.

Възможни последици и геополитически натиск

Промяната на официалната терминология би засилила опасенията, че позицията на Вашингтон спрямо самоуправляващата се тайванска демокрация може да се превърне в разменна монета в двустранните преговори между САЩ и Китай. В контекста на тези дебати остават нерешени и конкретни действия: Тръмп от месеци бави планирана сделка за оръжейни доставки за Тайван на стойност 14 милиарда долара. След посещение в Пекин той описа тази сделка като „много добър коз в преговорите“ за САЩ — изказване, което предизвика безпокойство в Тайпе.

Пекин също така променя тактиката си в кампанията за натиск върху Тайван, като намалява откритите военни провокации, но засилва дипломатическата изолация. Това включва натиск върху трети държави да не позволяват на тайванския президент Лай Чинг-те да преминава през тяхното въздушно пространство.

Описание на отношенията между САЩ и Тайван от Държавния департамент

Формулировките, които дефинират връзката между САЩ и Тайван, са деликатна тема с дълга история. Според публикуваните досега сведения отношенията се основават от 1982 г. на „шестте гаранции“ на президента Роналд Рейгън. Те предвиждат умишлена двусмисленост по въпроса за суверенитета на острова, но също така изрично посочват, че САЩ няма да се консултират с Китай при продажбите на оръжие за Тайван и няма да преразглеждат Закона за отношенията с Тайван, който задължава Вашингтон да доставя отбранителни оръжия на острова.

Реакции и следващи стъпки

Коментарите на Тръмп относно Тайван се разглеждат като отклонение от заявките на Байдън, който е казвал, че би защитил острова при евентуална инвазия от страна на Китай. Републиканският лидер от своя страна призова тайванските власти да усилят собствената си способност за самоотбрана.

Си заяви, че „разумното третиране на въпроса за Тайван“ може да създаде солидна основа за стратегическо сътрудничество между Китай и САЩ. Райън Хас, директор на Центъра за Китай в института „Брукингс“, коментира, че Си се опитва да свърже идеята за „конструктивна стратегическа стабилност“ с противопоставянето на независимостта на Тайван. По думите му ключовият тест ще бъде какво ще каже самият Тръмп относно Тайван — а не само какви искания отправя към него китайският лидер.

Крайната значимост на инициативата на Си ще зависи от реакцията на администрацията в Белия дом и от конкретните политически и военни решения, които Вашингтон евентуално ще приеме.