Методиев: Популизмът и страхът подкопават свободата

България постигна ключови геополитически цели

Проф. д-р Веселин Методиев от Нов български университет заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев, че през последните 35 години България бележи съществени успехи. Като основни постижения той посочи присъединяването към ЕС и НАТО и интеграцията в икономическите пространства, които авторът описва като „света на благоденствието“ или „златния милиард“. Според Методиев тези резултати са реализирани както чрез конфронтации, така и чрез съгласие и отразяват общите трудности на демократичните общества.

Популизмът и дефицитът на историческо знание

Методиев свърза слабостите на съвременните политици със слабото познаване на миналото и невъзможността да се извличат поуки от него. Той посочи, че историците не са успели да предадат достатъчно ярко това знание на обществото, а популизмът е намалил възможностите да се говори открито и ясно за уроците от историята, защото често посланията се формулират с оглед печелене на избиратели, а не наистина убедена позиция.

Методиев отбеляза: „Чуваме много неща, без да сме уверени, че хората, които ги казват, наистина ги мислят. По-вероятно е да ги казват, за да спечелят повече избиратели.“ Тази тенденция не е специфично българска — той напомни за събития в Европа, като посочи, че след падането на Берлинската стена преди 37 години никой не е очаквал възраждане или политически успехи на бившите комунистически формации, но подобни популистки успехи се случват и днес.

Според него днешните поколения са по-податливи на манипулации, включително на хибридни влияния, идващи отвън. В този контекст Методиев направи остра констатация, че България вече е загубила първата фаза на такава хибридна война в Европа.

Ролята на професионалните историци

Методиев критикува и самите професионални историци, които по негови думи са станали жертва на амбиции и егоцентризъм. Той посочи, че писането на учебници често е доходоносен бизнес и това води до дефицит на истински знания и исторически поуки. В резултат обществото познава имената на средновековни владетели като хан Крум и цар Симеон Велики, но знае много по-малко за онези, които са работили за Съединението и провъзгласяването на независимостта на съвременна България.

Национализъм, омраза и паметта за трагедиите

Методиев предупреждава, че модерният национализъм вече не е израз на любов към родното, а често насърчава омраза към чуждото. Той свързва агресивния национализъм на ХХ век с нацизма и подчертава, че романтичното изграждане на национални държави бе изопачено в модела на националсоциализма, който акцентира върху вражда и ненавист.

Като пример за разрушителни националистически подбуди Методиев припомня трагедията при разпада на бивша Югославия, където омразата към „другия“ е довела до масови убийства. Той предупреждава, че този феномен остава опасен и налага категорично противопоставяне на всякакви форми на омраза — расова, етническа или сексуална.

Политическа отговорност, капитал и свобода

За да се справи с тези предизвикателства, Методиев призова политиците да се откажат от популизма и да започнат по-реалистичен и честен диалог с избирателите, дори това да донесе временна загуба на гласове. Той също така критикува едрия капитал в България за липсата на убедителни примери на етика и добрина: наглото и агресивно поведение на видими заможни хора, според него, подкопава доверието в капитализма като обществена ценност.

Свободата, обясни Методиев, влияе върху действията, думите и мисленето. Той описва проблем на „зависимото мислене“ — хора не се обаждат, за да се уредят, не спорят, за да избегнат неприятности. Когато подобни страхове се разпространят, свободата и независимостта отслабват, а най-опасно е, ако самите политици са обладани от тези страхове, заключи той.