България очаква излизане от „сивия списък“ на FATF

Очаквано решение на FATF

България, заедно с Монако и Кот д’Ивоар, се очаква да бъде официално извадена от „сивия списък“ за изпиране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF) на 30 октомври, след пленарна сесия на организацията в Париж. Този ход се счита за формално решение, което ще бъде потвърдено по време на предстоящата сесия.

Постигнатата стъпка обаче не означава автоматично решаване на всички съществуващи проблеми в системата за предотвратяване на финансови престъпления. От очакваното изваждане следва активна работа за реализиране на заложените мерки и за гарантиране на устойчив ефект от предприетите действия.

Какво остава да се свърши

Предстои сериозна и целенасочена работа в няколко основни направления. Първо, трябва да се постигне реална ефективност в правосъдието — това включва продължаване на усилията за прилагане на законодателството и гарантиране, че мерките за превенция и преследване на финансови престъпления водят до конкретни резултати в практиката.

Второ, ще е необходимо задълбочаване на контрола в извънбанковия сектор. Този аспект е посочен като ключов за ограничаване на уязвимости, свързани с използване на недобросъвестни трети страни и структури, които могат да улеснят изпиране на пари и други финансови нарушения.

Трето, институциите трябва да се подготвят за предстоящи регулаторни изисквания на Европейския съюз, които ще влязат в сила през 2027 г. Това предполага адаптиране на националните практики и капацитети, така че да отговарят на новите стандарти и очаквания на регулаторите.

Мнение на експерт

Коментар по темата даде председателят на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления (БАЕПФП) Радомир Дуков. Той изрази становището си в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов, като подчерта, че предстоящото изваждане от „сивия списък“ не отменя необходимостта от продължителна и целенасочена работа в изброените области.

Дуков посочи, че след формалното решение предстои конкретизация на мерките и интензивна координация между институциите, за да бъде постигната трайна промяна в практиката на предотвратяване на финансови престъпления. Той акцентира върху това, че усилията трябва да доведат до реални резултати, а не само до формално съответствие със стандартите.

Необходимост от институционална подготовка

Подготовката на институциите за новите регулаторни изисквания на ЕС през 2027 г. изисква преглед и актуализация на вътрешните процедури, подобряване на координацията между различните звена и инвестиции в обучение и технически ресурси. В тази връзка, предстои националните органи да разработят планове за изпълнение и да проследят тяхната ефективност във времето.

Задълбочаването на контрола в извънбанковия сектор също ще изисква по-строг надзор, актуализирани стандарти и по-ясни механизми за взаимодействие между регулаторите и наблюдаваните субекти. Това включва и развитие на системи, които да откриват и предотвратяват злоупотреби в по-широк набор от финансови услуги извън класическите банкови операции.

Заключение

Очакваното официално изваждане на България от „сивия списък“ на FATF на 30 октомври е формален етап, който обаче отваря нова фаза на работа. В следващите месеци и години приоритет ще бъде постигането на реална ефективност в правосъдието, по-строг контрол в извънбанковия сектор и подготовката на институциите за новите изисквания на ЕС през 2027 г. Това са условията, при които изваждането от списъка може да бъде последвано от устойчиви и дългосрочни резултати в борбата с изпиране на пари и финансови престъпления, както посочи Радомир Дуков в изказването си.