„Чудовище: Историята на Лизи Бордън“ — кървава митология вместо разследване

Как сериалът преосмисля известния случай

Новият сезон от антологията „Чудовище“ на Netflix пренаписва известния случай Лизи Бордън като експлозивна смес от готически хорър, сексуална мелодрама и кървав спектакъл. Райън Мърфи и Иън Бренън не се ограничават от историческите факти: вместо да се опитват да реконструират реалните събития, те използват историята като трамплин за създаване на собствена митология около брадвата, която стои в центъра на действието.

Сериалът стартира с убийствата на бащата и мащехата на Лизи, а след това връща времето четири месеца назад, за да проследи живота ѝ в дома на семейство Бордън. В ключовите моменти зрителят вижда и оригиналния факт — че Лизи е била на 32 години, когато Андрю и Аби Бордън са намерили смъртта си в Масачузетс през 1892 г., че е била съдена и оправдана, и че до днес не е ясно какво точно се е случило в онази къща. Но драматургичният фокус е другаде: не на разследването, а на многобройните жени, чиято динамика създава версията на създателите за това, което може да се е случило.

Персонажи и изпълнения

Ела Бийти е в ролята на Лизи и я играе с хладна, почти непробиваема статика — израз, който прави героинята трудна за прочит, дори когато около нея се натрупват травми и хаос. Чарли Хънам е Андрю Бордън, заможен производител на ковчези и доминиращ патриарх, чието поведение подхранва феминистката фантазия за отмъщение, която сериалът не се притеснява да разгърне.

Ребека Хол прави впечатляваща, преувеличена и насмешлива Аби — мащехата, която с всяка сцена става все по-нетърпима. Хол подхожда към материала като към театрален текст и не се страхува да играе на граници, което според продукцията е и част от чара ѝ. Вики Крипс като Бриджит добавя финес и хитрост: прислужницата, която става довереничка, любовница и съучастник в бунта срещу порядъка в къщата. Тази връзка между Лизи и Бриджит е една от централните оси на сериала.

Най-хаотично внася драматизъм появата на Сара Полсън като Айлийн Уорнос — серийна убийца от далечна по време Флорида, жива почти сто години след Бордън. Нейните сцени изглеждат откъснати от основната линия, но създават странен диалог за насилието, извършено от жени. Изпълнението ѝ е маниакално и смущаващо, и в много моменти е по-завладяващо от централната история.

Визия, музика и тон

Продукцията впечатлява с пищни декори и богати интериори, които понякога я доближават повече до зловеща приказка, отколкото до достоверен град в Масачузетс от края на XIX век. Модерните музикални решения подсилват обратите — например използването на песен на Кейт Буш, която според създателите пасва по-добре от очакваните, клиширани варианти. По-провокативният избор на песни, като „Cuntology 101“ на Lambrini Girls в сцена на отравяне, е толкова директен, че всяко възражение би опровергало идеята зад шоуто.

Тонът на сериала е преувеличен: диалогът става все по-скандален, кръвта тече свободно и продукцията очевидно не се притеснява дали показаното би било възможно в реалността. Финесът не е цел: тук доминират театралността и визуалната ферментативност.

Защо това не е типична реконструкция

„Историята на Лизи Бордън“ не се опитва да разплете истинската мистерия; тя по-скоро представя няколко версии и оставя на зрителя да направи своя извод. Райън Мърфи, Иън Бренън и режисьорът Макс Уинклър създават своя собствена, кръвопролитна митология около брадвата, като си позволяват да „измислят“ предисторията на случилото се. Резултатът е често забавен, местами объркващ и неизменно провокативен — сериал, който предпочита резки внушения пред документална строгост.