Рискът на скъсаното уплътнение за световната икономика

Реч пред Лондонското училище по икономика тази седмица постави в центъра на дискусията опасността от единични критични слабости във веригите на доставките. Говорителят беше Питър Орсаг — бивш ръководител на бюджетната администрация на САЩ при президента Барак Обама и настоящ главен изпълнителен директор на инвестиционната банка Lazard. Той направи паралел между днешната глобализирана икономика и катастрофата със совалката „Чалънджър“, за да илюстрира как едно „малко“ уплътнение може да предопредели съдбата на цялата система.

Урокът от „Чалънджър“ и демонстрацията на Файнман

Причините за експлозията на совалката през януари 1986 г. бяха разгледани и анализирани от физика и нобелов лауреат Ричард Файнман в официалния доклад. Той подчерта взаимозависимостта на многото критични компоненти в сложни инженерни системи: отказът на един елемент може да предизвика пълен провал.

Ключов детайл в трагедията беше О-пръстенът — гумено уплътнение, което при ниски температури губи еластичността си. В прочут експеримент Файнман потопи парче от уплътнението в студена вода и показа, че то се втвърдява и вече не изпълнява надеждно своята функция. Въпреки предупрежденията на инженери относно риска при ниски температури, ръководството не отложи изстрелването — следствие, което доведе до отказа на уплътнението секунди след старта.

Файнман остро критикува начина, по който в НАСА са оценявани рисковете: докато ръководителите представяли вероятността от катастрофална авария като едно към 100 000, инженерите оценявали риска на едно към 200. Той описваше отношението към проблемите така: „Ако някое от уплътненията пропусне съвсем малко, но полетът завърши успешно, проблемът не се смята за сериозен. Опитайте се да играете руска рулетка по този начин: натискате спусъка, пистолетът не гръмва, следователно трябва да е безопасно да натиснете спусъка отново.“

Икономиката на О-пръстена и съвременната уязвимост

От гледна точка на икономиката Орсаг приложи същото наблюдение към глобалните вериги на стойността. С разрастването на международната търговия и нарастването на броя стадии в производствените процеси, крайната стойност става резултат от произведението на ефективността и надеждността на всеки етап — а не от тяхната сума. При такава мултипликативна функция дори едно слабо звено може да сведе почти до нула стойността на всички останали.

Орсаг отбелязва, че с нарастването на сложността вероятността да се появи поне един провал нараства. Това означава, че удължаването на веригите за доставки, което е характерно за глобализацията, ги прави по-уязвими: всяка допълнителна стъпка е още една потенциална точка на отказ, а заместването на специфичен доставчик или компонент често е трудно и скъпо.

Той посочва и парадокса, че организации с повече ресурси могат да са най-застрашени — защото имат най-много какво да загубят, ако някое от слабите звена в сложната им верига се провали. Малките разлики в надеждността между участниците в процеса се натрупват и водят до значителни различия в крайния резултат.

Връзка с теорията на Кремър и последиците за пазара на труда

Орсаг цитира и корените на идеята — „Теорията за О-пръстена (O-Ring Theory) на икономическото развитие“ от 1993 г. на Майкъл Кремър. Тя прилага критиката на Файнман към анализите на пазара на труда: с увеличаване на сложността и чувствителността на процесите стойността на работата на високо квалифицирани служители се повишава, защото грешките в техните задачи имат непропорционално голям ефект върху цялостния резултат.

Следствие от това е ускорено задълбочаване на неравенството в доходите в развиващите се и развитите икономики — поради пренасочване на възнаграждения към по-квалифицирани роли, които гарантират сигурността на мултипликативните производствени вериги.

Заключението на Орсаг е ясно: модерните глобални вериги трябва да бъдат проектирани и управлявани с мисъл за уязвимостите на „най-слабото звено“. Игнориране на тези рискове, както показва историята с „Чалънджър“, може да доведе до внезапни и разрушителни последици.