Когато изпитът диктува: Шлайхер за PISA и оценяването

В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев Андреас Шлайхер — директор по образованието в ОИСР и създател на PISA — дискутира ролята на международното изследване за българското образование. Според него PISA може да бъде полезен инструмент, но не като директна замяна на държавните изпити, а като стимул за промяна в начина, по който се оценява ученето.

Разминаване между учебна програма и изпити

Шлайхер посочва, че основният проблем не е липсата на външни оценки, а несъответствието между това, което учебната програма предвижда, и начина, по който се измерва постижението чрез изпитите. По думите му ако има конфликт между съдържанието на учебника и изискванията на изпита, системата винаги ще се приспособява към изпита — това оформя ежедневните практики в класната стая и определя какво реално се учи.

Той предупреждава, че замяната на националните изпити с PISA няма да реши този проблем. По-ефективен е подход, при който оценяването следва целите на учебната програма и насърчава задълбочено обучение, а не подготовка за теста.

Ключови фактори за подобряване на резултатите

Сред факторите, които определят успеха на системата, Шлайхер изтъква обществената оценка на образованието, социалния статус на учителската професия и начина, по който се разпределят ресурсите. Той отбелязва, че българските родители представляват значим актив, тъй като са склонни да инвестират в образованието на децата си.

Качеството на преподавателите е централно — ако обществената роля и професионалното развитие на учителите бъдат подобрени, това ще повиши ефективността на системата. Освен финансиране, трябва да има и смислено разпределение на ресурсите към обучение, подкрепа и стимули за учителите.

Ранният подбор и социалните неравенства

Шлайхер критикува практиката на ранно разделяне на учениците, която засилва въздействието на социалния произход върху образователните резултати. Той цитира примери от високопостигащи системи, където подходът е персонализация на обучението, без разпределяне на деца в отделни потоци въз основа на ранни оценки.

Такива системи признават различията в потребностите на учениците, но поставят предизвикателството за адаптиране пред учителя, вместо да решават чрез сегрегация и подбор.

PISA като инструмент, не като цел

Според Шлайхер международните оценки като PISA имат ограничен поглед върху образованието, но ценността им е в разширяването на разбирането за качеството — особено за приложението на знанията и развиването на социални умения. Той подчертава, че PISA не трябва да стане самоцел, но може да бъде огледало, което разкрива какви умения липсват или се развиват слабо.

При евентуален спад на резултатите Шлайхер предупреждава, че първата реакция не бива да е игнориране. По-важно е да се изследват причините и да се сравнява опитът с други страни, за да се извлекат поуки и да се формулират целенасочени мерки.

Училищата като учещи организации

За дългосрочна промяна Шлайхер настоява училищата, учителите и директорите постоянно да усъвършенстват практиката си. Технологиите могат да подкрепят този процес чрез системи за диагностика, автоматизирана обратна връзка и анализ на ученето, но основата е професионалното развитие и вътрешната учебна култура.

Той акцентира и върху значението на принадлежността и местната собственост върху реформите: когато промяната е приета и форсирана от хората на място и от обществото, системата е по-устойчива при политически промени.

В заключение, Шлайхер призовава България да използва международни оценки като PISA като ориентир и стимул за реформи в оценяването и организационната култура на училищата, като при това запази фокуса върху съответствието между изпити и учебна програма.