Забавление

Проучване: Константинопол, а не Рим, бил сухопътен център на римската мрежа

Константинопол изпъква като ключов сухопътен хъб Проучване, обхванало приблизително 300 000 км древни маршрути в Европа, Близкия изток и

Проучване: Константинопол, а не Рим, бил сухопътен център на римската мрежа

Константинопол изпъква като ключов сухопътен хъб

Проучване, обхванало приблизително 300 000 км древни маршрути в Европа, Близкия изток и Северна Африка, показва, че Константинопол (днешен Истанбул) е заемал по-централна роля за сухопътния трафик на Римската империя, отколкото самият град Рим. Изследването, публикувано в Nature Communications и цитирано от Ройтерс, изследва структурно пътната мрежа и нейното влияние върху времето и пространството в империята.

Защо Рим не е бил единственият център

Въпреки че Август издига позлатен стълб — Милиариум ауреум — на Римския форум през 20 г. пр.н.е., от който официално са се мерили пътните разстояния, картината на сухопътните връзки е по-сложна. Анализът установява, че при разглеждане на движението през целия Апенински полуостров най-натовареният коридор следва Адриатическото крайбрежие и заобикаля Рим. Освен това преместването на столицата от император Константин в началото на IV век към Константинопол допълнително усилва неговата роля като сухопътен възел, разположен на границата между Европа и Азия.

Мрежа, свързваща континенти и векове

Римляните са строили пътища, които свързват Мароканската и Арабската пустиня на юг и изток, до Шотландия и Атлантическия океан на север и запад. Тези трасета са били интегрирани с плавателни реки и морски връзки, включително фериботни преминавания през Босфора, които са свързвали европейския и азиатския пътникопоток в античността. Според Том Бругманс от Орхуския университет тази инфраструктура е осигурявала платформа с континентален мащаб за придвижване на хора, стоки, идеи и болести.

Дълготрайност и съвременни следи

Изследователите откриват пълно припокриване в множество райони между древните римски трасета и модерните магистрали. Пример, посочен в изследването, е Виа Аугуста — път от Кадис до Пиренеите, който минава под Арк де Бера между Тарагона и Барселона и проследява същия курс като днешната магистрала N-340. Адам Пажоут, един от ръководителите на изследването, подчертава, че устойчивостта на римската пътна мрежа е доказуема от Великобритания до Близкия изток и че много трасета са останали основни връзки през средновековието и чак до развитието на железниците и магистралите.

Технически решения и реалности на терена

Римските инженери са се стремели към прави отсечки — Виа Апия южно от Рим остава емблематичен пример — но практиката често е била обусловена от релефа. Изследването показва, че пътищата са били най-преки в равнинни региони като Белгия, Северна Франция и Паданската низина; в планински и пресечени терени трасетата следват по-прагматични маршрути. За изграждането са използвани различни материали: натрошен камък, цимент, чакъл и павета, което обяснява голямата им дълготрайност.

Кой е използвал тези пътища

По трасетата са се придвижвали римските легиони за отблъскване на заплахи и завладяване на територии, но също и цивилни пътници, търговци и идеи — сред тях ранното християнство. Ежедневният трафик е включвал пешеходци, ездитни и товарни животни (кони, магарета, мулета, камили) и колесни превозни средства, теглени от животни.

Продължителност във времето

Древните трасета са свързвали стотици милиони хора в продължение на повече от две хилядолетия и са останали в употреба дълго след падането на Западната Римска империя през 476 г. и след краха на Византийската империя през 1453 г. Изводите на екипа сочат, че провинциалните столици като Анкара, Лондон и Коринт са били силно свързани с местните пътища, което е улеснявало управлението и събирането на данъци.