Безлов: Ниското доверие улеснява руските хибридни атаки

Риск за корабоплаването в Черно море

Масираните нападения през последната година срещу кораби в руски и украински пристанища в Черно море представляват сериозен и постоянен риск, заяви Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович. По думите му Румъния вече въвежда постоянен мониторинг около сондажните платформи в румънския сектор на Черно море, за да открива възможни заплахи с дронове с невзривен заряд и да предприеме мерки за безопасност.

Безлов подчерта необходимостта от търсене на договорености с двете воюващи страни за създаване на безопасни коридори за български и румънски кораби, тъй като рискът те да бъдат засегнати остава реален. Той отбеляза, че експлозията в използването на далекобойни дронове от страните в конфликта увеличава опасността не само за търговското корабоплаване, но и за крайбрежните населени места и туристите.

Хибридни атаки и уязвимост на обществата

Според участника в предаването, по данни от американски доклад и още четири-пет големи изследвания България и Румъния са сред най-уязвимите страни по отношение на руско влияние. В България посланията, достигащи до общественото мнение, често са проруски, докато в Румъния влиянието има по-индиректен характер, свързан с украинското малцинство и налични антиевропейски нагласи.

Безлов обясни, че в Румъния действат и дългогодишни опасения от Русия, частично провокирани от териториални претенции и исторически събития в Молдова, Приднестровието и Бесарабия. Това създава контекст, в който конспиративните теории и антиевропейските наративи се разпространяват лесно и намират почва.

Ролята на ниското доверие в институциите

Една от ключовите причини за успешността на руските хибридни операции е ниското доверие към собствените институции и към западните партньори, посочи Безлов. Той уточни, че тези кампании експлоатират страхове и тревоги и често работят извън рационалните аргументи, което прави опроверженията неефективни.

Контрапропагандата, според него, среща затруднения и на европейско ниво, тъй като институциите не са приели ясни и ефективни механизми за реакция срещу този тип влияние.

Социалните мрежи и каналите за влияние

Като основно средство за противодействие на дезинформацията Безлов посочи наблюдението на каналите в социалните мрежи. Той отбеляза, че има активни канали в TikTok и Telegram, които очевидно се използват от руски информационни служби, но представата за съдържанието и разпространението в тези платформи е ограничена.

По думите му ЕС се опитва да идентифицира маршрутите, през които се реализират опити за влияние — често това са публични фигури, които получават възнаграждение за разпространение на определени послания. Големите американски социални мрежи и китайската TikTok чувстват риска да попаднат под санкции или разследвания и се съобразяват с това, но в България, макар да има доказани случаи на канали за руско влияние, собствениците на платформите не са показали готовност за сътрудничество.

Вътрешни предпоставки и изборният фактор

Безлов посочи, че политическата нестабилност в България преди формирането на сегашното редовно правителство не е била основният двигател за руската дезинформация. По-важни са културната близост и значителна част от населението, което изпитва симпатии към Русия по исторически причини. Тази амбивалентност — желание за европейска интеграция и в същото време стремеж да се запази близостта с Русия — улеснява разпространението на проруски послания.

Относно очакванията за предстоящите президентски избори, Безлов прогнозира, че те не са сред най-големите приоритети за руската информационна кампания и не очаква масирана дезинформационна атака, насочена специално към тях.