Странни плитки вдлъбнатини на Марс остават необясними

Curiosity засече необичайни, плитки и сравнително широки вдлъбнатини по скалната повърхност на Марс. Формата им се различава от обичайните кухини, срещани досега, а липсата на видими камъчета или минерални „ядра” затруднява стандартните обяснения за тяхното образуване.

Къде бяха открити дупките

Дупките бяха заснети, докато марсоходът се изкачваше през Valle Grande — широка долина, която пресича сулфатните пластове на планината Шарп в средата на кратера Гейл. Мястото е част от текущия път на Curiosity нагоре по склона, където скалните пластове се сменят и показват различна устойчивост на ерозия.

Наблюдения и методи за изследване

За по-подробно разучаване екипът използва камерата Mars Hand Lens Imager (MAHLI) за близки кадри на вдлъбнатините, а Mastcam прави припокриващи се стереоизображения на околния терен. Комбинацията от тези снимки ще позволи изграждането на триизмерни модели, с чиято помощ учените ще измерят формата, диаметъра и дълбочината на всяка вдлъбнатина и ще проследят възможни модели на тяхното разположение.

Как се различават от познатите кухини

Обичайните малки кухини по марсианските скали често се обясняват със съществуването на по-твърди включения — камъчета или минерални образувания, които заемат мястото на по-меката матрица и после остават като дупки при ерозия. Новооткритите вдлъбнатини са по-плитки и по-широки от типичните и около тях не се виждат очевидни твърди включвания, които да обясняват празнините. Това е причината екипът да ги квалифицира като атипични и да предприеме допълнителни наблюдения.

Геоложки контекст и промени в терена

Не всички скални слоеве реагират еднакво на външните условия: с изкачването на Curiosity се наблюдават промени в текстурата, химичния състав и устойчивостта на ерозия на скалите. По-рано през годината марсоходът остави зад себе си характерен „boxwork” терен — мрежовидна структура, която беше изучавана месеци наред. Над тези зони се намират сулфатни слоеве, чиито свойства вероятно са свързани с по-нататъшните наблюдения.

Къде е Curiosity сега и какво предстои

В края на август Curiosity премина важна граница в мисията си, преодолявайки денивелация от 1000 метра. Това не е само статистика — върхът на планината Шарп се издига приблизително 5,5 километра над дъното на кратера Гейл, а целта е да се достигнат и изучат по-горните пластове, които съхраняват записи от различни етапи на марсианската история.

Екипът е забелязал и относително бързи промени във външния вид на последователните скални слоеве. Някои от тях са по-груби и сиви, и се противопоставят на ерозията по различен начин от съседните материали. Тези различия може да съдържат важна информация за динамиката на древните среди на Марс.

Възможни обяснения и следващи стъпки

За да изяснят причината за новите вдлъбнатини, учените насочиха Curiosity да извърши химични анализи на скалите в района. Обработката и тълкуването на получените данни ще отнеме време. Засега няма окончателно становище — дупките може да са следствие от неизвестен процес на ерозия, от специфично свойство на самата скална матрица или от друг механизъм, който още не е установен.

Продължаващите наблюдения и анализи на формата, разположението и химичния състав на пластовете ще помогнат да се стесни кръгът от хипотези. Междувременно Curiosity продължава да се изкачва и да изследва пластовете над „boxwork”, търсейки улики за трансформацията на някогашната влажна среда в сегашния сух Марс.