Фуд-уошинг: как ОАЕ използват дубайския шоколад

Произход и разпространение на десерта

Зелените шоколадови изделия с пълнеж от шамфъстък и кадаиф, обобщавани като „дубайски шоколад“, се превърнаха в глобална хранителна тенденция през последните две години. Първоначално идеята е на британско-египетската сладкарка Сара Хамуда, която през 2021 г. в Дубай започва да комбинира шоколад със смелия зелен пълнеж и фина текстура на кадаифа.

Оттам вкусът и визията на десерта бързо намират разнообразни форми: шоколадови блокчета, лате с вкус на дубайски шоколад, горещ шоколад и различни десерти в кафенета и сладкарници. Разпространението се ускори главно чрез социалните мрежи, като TikTok играе ключова роля за вирусната популярност.

През 2023 г. тенденцията получава допълнителен тласък, след като инфлуенсърката Мария Вехера публикува видео с десерта, което довежда до масово внимание и множество имитации.

От вирусен хит към официална промоция

След като вкусът и образът на десерта се наложиха в дигиталната култура, ОАЕ започнаха да използват популярността му в медийни и туристически кампании. През 2024 г. престолонаследникът на Дубай започва сътрудничество със Сара Хамуда за разработване на собствен шоколадов десерт, което допълнително усилва асоциацията между продукта и образа на града.

Far Out Magazine отбелязва, че държавните и туристическите институции включват десерта в своите послания, като по този начин го поставят в центъра на представянето на Дубай като луксозна и модерна дестинация.

Критика и концепцията „фуд-уошинг“

Този начин на използване на хранителен продукт за подобряване на международния образ на държава е определян от критици като „фуд-уошинг“ — аналогично на по-известния термин „спортс-уошинг“, при който спортни инициативи се използват за изглаждане на репутацията при наличие на политически критики. В конкретния случай десертът се разглежда като инструмент за изграждане на позитивен национален имидж.

Критичната интерпретация поставя акцент върху това как един сравнително нишов продукт може да бъде превърнат във вирусен символ и впоследствие да служи за промотиране на туристическия и културния имидж на страна. Според тази гледна точка дубайският шоколад следва модел, при който популярността се канализира в публични кампании и бизнес инициативи, създаващи усещане за елитност и съвременност.

Сравнение с други държавни стратегии

Подобни практики не са без прецедент. В текста се посочва примерът с Тайланд, който насърчава международната разпространеност на пад тай чрез финансови стимули и промоционални програми, с цел изграждане на национална идентичност и привличане на туристи. В случая с дубайския шоколад критиците виждат подобна логика — държавна подкрепа и маркетинг, превръщащи местна или нишова кухня в международно познат продукт.

Последствия и дискусии

Независимо дали в основата на успеха стои предимно алгоритъмът на социалните платформи или целенасочена имиджова политика, резултатът е широк репертоар от имитации и вариации. Продукти с вкусови профили, вдъхновени от дубайския шоколад, вече се срещат в магазини и заведения в различни части на света.

Към историята се добавят и непотвърдени твърдения, че името „дубайски шоколад“ е използвано като SEO стратегия за доминиране в интернет търсенията; за тази хипотеза обаче понастоящем няма убедителни доказателства.

Дебатът около феномена остава двупосочен: от една страна — креативна хранителна иновация, спечелила сърцата на потребителите; от друга — възможен инструмент за държавна промоция, който поставя въпроси за границите между гастрономията и публичната дипломация.