Тръмп копира губещата стратегия на Путин спрямо Канада

Преговорите със съседите като инструмент на принуда

Администрацията на Доналд Тръмп, според наблюденията в материала, се е отнесла към преговорите със съюзници като към упражнение по натиск, а не като към партньорски диалог. Последният провал в търговските разговори между САЩ и Канада беше описан като опит да се принуди „васал“ да приеме нови условия — подход, който Белият дом формулирал като поправяне на стари недоразумения, но който всъщност цели да осигури икономическите и сигурностните интереси на САЩ чрез натиск, а не чрез съюзи и мека сила.

Идеологическата рамка, посочена в текста, предполага, че САЩ имат естествено право да коригират историческите „отклонения“. В статията са илюстрирани абсурдни претенции — от идеята, че Гренландия „естествено“ би трябвало да принадлежи на САЩ, до представата, че Канада е потенциален 51-и щат. Като конкретен пример за поведението по време на преговорите е дадено твърдението на министър-председателя Марк Карни, че САЩ в последния момент са поискали да диктуват езиковата политика на Канада и да разрушат автомобилната ѝ индустрия.

Кремълската логика и нейните последици

Авторът прави пряка паралел между подхода на Вашингтон и политиките, които Москва прилага спрямо държавите от бившия съветски блок. В представите на Кремъл, според текста, държави като Беларус, съвременния Казахстан и Украйна са „исторически отклонения“ и влизат в сферата на т.нар. „близка чужбина“, която трябва да следва руската воля. Подобно на описаната „Доктрина Донро“ на Тръмп за Америките, руската логика изисква съседите да не обвързват икономиките и политиките си за сигурност с други държави.

Урокът от Украйна

Украйна е посочена като пример за това как принудата може да доведе до ефект, обратен на желания: натискът не сломи независимостта, а провокира диверсификация на партньорствата. В началото натискът върху Киев бил предимно икономически — с енергийни спорове през 2006 г. и 2008–2009 г., намеса в избори и де факто търговски ембарга. Русия също така претендираше за „цивилизационно“ право да влияе върху езиковите закони на Украйна.

Когато подкупите и сплашването не сработиха, Москва започна да предявява териториални претенции, първо с Крим. Процесът до открито нахлуване отнел почти две десетилетия. През този период икономическите връзки между Русия и Украйна значително отслабнали: делът на руския пазар в украинския износ е паднал от 24% през 2000 г. на 5,1% през 2021 г., а делът на руските доставки в украинския внос е намалял от 42% на 8,4% за същия период.

Армения демонстрира отдръпване от Москва

Паралелите с подхода към Канада се виждат и в отношенията между Армения и Русия. В отговор на усилията на премиера Никол Пашинян да намали зависимостта на Ереван от Москва, Русия е започнала да забранява вноса на определени стоки по санитарни мотиви. Пашинян още през 2024 г. замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност, а новата правителствена програма за 2026–2031 г. за първи път не посочва Русия като стратегически партньор.

Пашинян, който спечели преизбирането си с убедителна победа, обяви, че правителството ще кандидатства за членство в Европейския съюз „в близко бъдеще“ и ще проведе референдум за това решение. Ереван работи и за нормализация на отношения с Азербайджан и Турция, надграждайки инициативи, описани като „Тръмп маршрут за международен мир и просперитет“, който може да се превърне в енергиен коридор към Европа, заобикалящ Русия и Иран — развитие, което Кремъл не приема добре.

Москва, според текста, настоява Армения да проведе референдума за членство в ЕС до декември, предупреждавайки за болезнени последствия, включително загуба на достъп до руските пазари.

Заключение

Материалът предупреждава, че политиката, основана на принуда и опит да се налагат интереси чрез заплахи, често води до отслабване на влиянието, а не до неговото разширяване. Примери от Украйна и Армения и последиците от провалените преговори със съюзници показват риска от стратегия, която пренебрегва партньорствата и меката сила.