Тръмп следва провалена от Путин стратегия към Канада

Тръмп и администрацията му подходиха към преговорите с Канада като към опит да наложат волята си, а не като към търсене на компромис между равнопоставени партньори. Белият дом възприе тактика, която повече прилича на принуда и искане за плащане на „данък“, отколкото на дипломатическо договаряне, според участници в разговорите. Министър-председателят Марк Карни описа как САЩ отправили в последния момент искания за намеса в езиковата политика на Канада и за налагане на рестрикции срещу автомобилната ѝ индустрия.

Този подход не е без исторически аналог. Политиката на принуда, която цели да запази сфера на влияние чрез натиск, вече беше прилагана от Москва спрямо съседните ѝ държави — и резултатите показват, че такава стратегия често има обратен ефект.

Какво показа опитът на Русия

Русия в течение на години оказваше икономически и политически натиск върху държави от бившия СССР, като използваше енергийни спорове, търговски ембарга и намеса в избори. Действията започнаха най-вече под форма на икономически натиск — спорове за цените на природния газ през 2006 г. и 2008–2009 г., фактически търговски ембарга и претенции върху езиковата политика.

Когато тези методи не осигуриха траен контрол, следващата стъпка беше териториална претенция. Първата видима ескалация беше анексията на Крим, а след почти две десетилетия напрежение Русия предприе открито военно нахлуване. За този период търговските зависимости се промениха рязко: делът на руския пазар в украинския износ падна от 24% през 2000 г. на 5,1% през 2021 г., а при вноса делът спадна от 42% на 8,4% за същия период.

Тези цифри илюстрират как опитът да се принуди една държава да остане в орбитата на друга може да доведе до диверсификация — държавите търсят нови партньори и канали за сигурност и търговия вместо да остават зависими.

Армения като съвременен пример

Подобни процеси се наблюдават и в отношенията между Армения и Русия. През 2024 г. Ерeван замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), а новата правителствена програма за 2026–2031 г. за първи път не посочва Русия като стратегически партньор. Това е значителна промяна за страна, която дълго време беше почти изцяло зависима от Москва.

Премиерът Никол Пашинян, преизбран с убедителна победа през юни, обяви намерение правителството да кандидатства за членство в Европейския съюз „в близко бъдеще“ и след това да проведе референдум за одобрение на решението. Паралелно с това той работи за нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция и за изграждане на маршрути за транспорт и енергия, които биха могли да заобиколят Русия и Иран. Тези стъпки имат потенциал да трансформират регионалните връзки и да създадат алтернативни коридори за доставки към Европа.

Москва реагира напрегнато: настояване Армения да проведе референдума до декември и предупреждения за болезнени икономически последици, включително загуба на достъп до руски пазари. Също така бяха наложени забрани за внос на определени стоки по „санитарни“ причини — мярка, която често се използва като инструмент за политически натиск.

Урокът за използването на принуда

Опитът с Русия показва, че натискът често стимулира държавите да търсят алтернативи, а не да приемат подчинение. Политиката, базирана на принуда, има тенденция да изостря конфликти и да подтиква цели общества към търсене на нови икономически и сигурностни партньори. Провалът на преговорите между САЩ и Канада и реакциите в региона около Русия и Армения са предупреждение, че използването на сила или икономически натиск вместо дипломация и мека сила може да доведе до дългосрочно отслабване на влиянието, вместо до неговото укрепване.