Бизнесът и институциите трябва да защитят децата от пристрастяващ дизайн

Правни искове в САЩ, заведени от 29 щата срещу технологичния гигант Meta, обвиняват компанията в умишлено пристрастяване на деца към Facebook и Instagram. Случаят върна на дневен ред въпроса за отговорността на платформите, но проблемът е по-широк и засяга регулацията, бизнес моделите, образованието и семейната среда. Коментар направи Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Пристрастяващ дизайн и регулаторни реакции

Аналогични проверки не се ограничават до САЩ — Европейската комисия също разследва практики, определяни като „пристрастяващ дизайн“. Ключовите елементи, които регулаторите и експертите критикуват, са механизми в самия интерфейс: безкрайно скролване, автоматично пускане на следващо съдържание, начинът на уведомленията и дори ограничен набор реакции, които насърчават повтарящо се поведение и задържане на вниманието.

Иванова посочва, че тези конструктивни решения в платформите затрудняват децата да се откъснат от приложението, защото тяхната саморегулация все още не е напълно развита. Алгоритмите, които измерват взаимодействието и усилват показването на подобни материали, създават цикъл, в който определени формати и теми доминират в потребителския поток.

Какво означава това за здравето на подрастващите

В публичния дискурс често се цитира твърдението, че около всеки десети тийнейджър в България страда от дигитална зависимост. Иванова предупреждава, че голяма част от наличните изследвания са пилотни и с ограничен обхват, а към момента няма утвърдени клинични диагнози за такъв тип пристрастяване. Затова е важно да се прави разграничение между активно онлайн общуване или слушане на музика и пасивното, продължително консумиране на съдържание.

Особено тревожен феномен е т.нар. brainrot — масовото поглъщане на нискокачествено, лесно смилаемо съдържание, което не изисква интелектуално усилие. Иванова дава пример с големи платформи за игри, където много от заглавията носят маркировката „brainrot“ и често са генерирани с помощта на изкуствен интелект, без съществена образователна или творческа стойност.

Състоянията, свързани с продължителната експозиция към кратки визуални формати, включват самоизолация, повишена тревожност, проблеми със съня и намалена способност за съсредоточаване — все ефекти, които специалистите свързват с интензивната употреба на социални платформи.

Превенция: семейство, училище и контекст

Иванова подчертава, че въпреки отговорността на платформите, ключовият фактор за устойчиво поведение у децата е семейството, в тясно взаимодействие с училището. Тя препоръчва личен пример от родителите, разясняване на рисковете и избягване на създаването на профили за деца под 14 години. Според нея паниката и тоталните забрани често водят до неизползваеми мерки — те не развиват умения за самоконтрол и критично отношение към съдържанието.

Ранното въвеждане на медийна грамотност и социално-емоционални умения, както и изграждането на доверие между родители и деца, са посочени като по-ефективни алтернативи на бланкетните ограничения.

Образователни и институционални нужди; ролята на бизнеса

Българската образователна система вече включва предмети като компютърно моделиране и информационни технологии, но според Иванова възможностите им не са напълно използвани. Необходима е по-голяма гъвкавост, интеграция на медийната грамотност във всички учебни дисциплини и дори използване на образователни видеоигри за развитие на критично мислене.

На институционално ниво проблем е липсата на приемственост заради чести смени на правителства, което затруднява дългосрочните политики. Бизнесът носи пряка отговорност извън чистата монетизация: чрез корпоративна социална отговорност и подкрепа за гражданския сектор компаниите имат икономически интерес в здрава, информирана аудитория и критично мислещи служители. По този начин се създава почва за устойчиви, стойностни продукти и услуги.