Растящата роля на двете Америки в световния петрол

Континентален скок в производството

През няколко седмици от 2026 г. Северна и Южна Америка добиваха почти половината от световния петрол – явление с ясна връзка с войната с Иран, която временно блокира енергийния сектор на Персийския залив. В момента континентът произвежда около 39,5 милиона барела суров петрол и други петролни продукти дневно, към които се добавят около 2,5 милиона барела етанол и биодизел. Сумарно това е приблизително 42 милиона барела на ден, повече от всеки друг регион, включително Близкия изток.

Обичайният дял на американското производство е близо 40% от световното, но през един от критичните периоди през март делът нарасна до малко над 45%, след като Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха принудени да затворят кладенци в резултат на блокирането на Ормузкия проток.

Кои държави движат растежа

Основният двигател остава шистовата революция в САЩ, но увеличението на добива не е само американско постижение. Канада и Бразилия също регистрират значителен ръст в производството, което допринася за изместването на баланса в глобалния петролен пазар.

Този континентален растеж е изявен при положение, че два от по-ранните ключови производители в региона са намалили добива си: Венецуела като резултат от лошо политическо управление и Мексико поради геоложки фактори. Въпреки тези спадове общото производство на Америка е нарастнало значително спрямо началото на века, когато през 2000 г. делът й е бил около 26% от световното производство.

Какво държи цените ниски

Наблюдава се комбинация от фактори, които засега ограничават натиска върху цените. Освобождаването на стратегически резерви и използването на резервни маршрути за доставки са сред мерките, които облекчават недостига. Китай временно намали вноса си, използвайки своите резерви, което освободи барели за други пазари. Освен това през Ормузкия проток продължава да преминава повече петрол, отколкото първоначално се смяташе.

Американският производствен бум е ключов допълнителен фактор: увеличеното предлагане от Северна и Южна Америка действа като противопоставяне на възможните покачвания на цените, породени от геополитическата несигурност.

Перспективи и последици

Очаква се повишеното производство и пренасочването на витални доставки да продължат и през 2027 г., и е много вероятно тенденцията да се задържи след това. Това означава, че американският континент ще продължи да бъде значим буфер срещу ценовите шокове, породени от продължаващите конфликти в региона на Персийския залив.

Промяната в центъра на тежестта на пазара влияе и на дългосрочните геоикономически реалности: страни, които отдавна са зависели от внос на енергия, виждат в този растеж възможност за по-голяма енергийна автономия. В същото време зависимостта на световния пазар от стабилността в други региони намалява, поне в краткосрочен и средносрочен план.

Заключение

Нарастването на добива в САЩ, Канада и Бразилия, подкрепено от шистовата революция и регионални инвестиции, вече променя баланса в световното производство на петрол. Комбинацията от оперативни решения (освобождаване на резерви, обходни маршрути), променливо търсене и продължаващото производство от американския континент засега поддържа цените сравнително ниски и предлага буфер при геополитични сътресения.