Вила Епекуен — потопеният аржентински град и човекът, който остана

От курорт до град-призрак

Вила Епекуен възниква през 1921 г. на брега на едноименното езеро и бързо се утвърждава като спа дестинация. Благодарение на силно минерализираните си води, сравнявани с Мъртво море, мястото привлича посетители, търсещи лечебни свойства при артрит и дерматологични проблеми. В разцвета си градът разполага с луксозни хотели, оживени кафенета и дори железопътна връзка с Буенос Айрес, наброяващ няколко десетки хиляди гости годишно — официално около 1 500 жители и до 25 000 туристи през летния сезон.

Този особен пейзаж — с бели, солени повърхности и застинали дървета — става и причина за уникалността на мястото, привличайки фотографи и посетители, интересуващи се от историята на града.

Наводнението, което промени всичко

В началото на 80-те години проливни дъждове довеждат до рязко покачване на нивото на езерото. Въпреки защитните диги и други инженерни съоръжения, ситуацията излиза извън контрол. В един момент защитите се пропукват и мощна вълна, описвана като „сейш“, разрушава язовирната стена, позволявайки на водата да нахлуе в града.

Жителите успяват да евакуират само с най-необходимото, надявайки се временно премахване на проблема. Вместо да се върнат след седмици, те виждат как водата продължава да покачва нивото си в продължение на месеци, докато целият град не остава потопен. В пика на наводнението централните части на Вила Епекуен се оказват на около десет метра под вода.

Връщането на солта и образуването на руините

Когато водите започват да се отдръпват, първите, които изплуват, са покриви и комини, после следват улици и квартали. Солената вода трансформира елементите на града — всичко се покрива с бели и сиви слоеве сол, дърветата остават като бледи скулптури, а слабите конструкции се разграждат, оставяйки само най-здравите стени и фундаментите.

Езерото „съблича“ града от предишния му облик и го „облича“ в нов — монохромен, почти извънземен. Соленият пейзаж затруднява повторното установяване на живот, което прави мястото впечатляващо и донякъде неподатливо на естествено възстановяване.

През следващите 25 години останките съществуват единствено в спомените и снимките на бившите жители, докато през 2009 г. продължителна суша кара водата на езерото да се оттегли и руините отново изплуват.

Пабло Новак — човекът, който предпочете руините

Връщането на града дава началото и на личната история на Пабло Новак. Докато повечето хора, преживели катастрофата, изграждат живота си на други места, Новак решава да се завърне в родния си град и да остане сред останките. Той става почти единствен обитател на Вила Епекуен, живее сред празни хотели, разрушени църкви и изоставени търговски обекти.

Новак посреща и води туристи, разказвайки за живота преди потопа и за изгубените радости на общността. Неговата устойчивост привлича вниманието на посетители и творци; през 2013 г. той е централна фигура в документалния филм „Вилата на Пабло“, който проследява както неговите преживявания, така и историята на града.

Пабло Новак продължава да живее сред солените руини до смъртта си през януари 2024 г., оставяйки след себе си спомени и разкази, които допълват историята на мястото.

Дестинация за мрачен туризъм

След изявяването си отново Вила Епекуен се превръща в една от по-необичайните туристически точки в Южна Америка за т.нар. мрачен туризъм. Въпреки наличието на много изоставени населени места, този е уникален заради соления си пейзаж и начина, по който природата е спирала процесите на възстановяване.

Руините стоят като монохромен паметник на град, който е бил — и като свидетелство за това как природни сили и човешки съдби могат да се пресекат и да създадат необичаен, завладяващ ландшафт. Съдбата на Вила Епекуен и на Пабло Новак са неразделни и напомнят, че зад всяко място стоят хората, които го правят такова, каквото е.