Самотните хора възприемат собствения си пулс като заплаха, показва изследване

Мозъкът на хората, които се чувстват самотни, може да интерпретира собствения им пулс като заплаха, показва ново изследване. Работа сред млади и здрави студенти разкри, че макар самотните да усещат ударите на сърцето си със същата точност като останалите, те ги тълкуват и преживяват по-проблемно.

Колко разпространена е самотата

По данни за разпространението на проблема приблизително един на всеки шест души по света страда от самота, което превръща темата в значим обществен здравен проблем. Отдавна е известно, че хроничната самота е свързана с повишен стрес, депресия и нарушена имунна функция, но механизъмът, по който тези ефекти настъпват, оставаше до голяма степен неясен.

Как е проведено проучването

Изследователски екип от Университета в Хирошима изучава връзката между усещането за самота и способността на мозъка да улавя и интерпретира интероцептивни сигнали — вътрешните усещания на тялото, сред които е и пулсът. Резултатите са публикувани в научното списание Biological Psychology. Изследването е било с участието на млади студенти и е комбинирало поведенчески тестове с измерване на мозъчната активност.

Основни открития

Учените установили, че по-самотните участници усещат своите сърдечни удари с подобна точност като връстниците си, но изпитват значително по-голям дискомфорт и по-ниска способност да регулират емоционалните и физическите си преживявания. По-конкретно, по-самотните хора получили по-ниски резултати в четири ключови области, свързани с осъзнаването на тялото: доверие в телесните усещания, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност.

Изследователите подчертават, че разликата не се дължи на общото ниво на внимание към тялото, а на начина на емоционална оценка и контрол върху телесните сигнали.

Неврологични корелации

Визуализирани са модели на поведение и мозъчна активност в системата „мозък–сърце“, които съвпадат с концепцията за свръхбдителност при самота. Когато мозъкът има затруднения да регулира вътрешните сигнали за стрес, това може да направи самотните хора по-чувствителни и постоянно нащрек към възможни заплахи.

Изследването открива по-слаби автоматични реакции на мозъчните вълни към собствения пулс при самотните участници. Този слаб сигнал е локализиран до лявия дорсолатерален префронтален кортекс — област, която участва в контролиране на емоциите и саморегулацията. Важно е, че по-слабата мозъчна реакция е асоциирана конкретно със самотата и не може да бъде обяснена с депресивни симптоми, възраст или пол.

Значение и последици

Резултатите подсказват, че самотата не е само социално разминаване между желани и реални връзки, а включва и промени в начина, по който тялото и мозъкът си взаимодействат при възприемането на вътрешни сигнали. Това може да помогне за по-добро разбиране на пътищата, водещи до свързаните със самотата здравословни рискове, и да ориентира интервенции, насочени към подобряване на интероцептивната осъзнатост и емоционалната регулация.

Накратко, изследването подчертава, че при хората с по-високо усещане за самота телесните сигнали, като пулса, често се преживяват не само по-неприятно, но и като потенциална заплаха — явление, свързано с промени в мозъчната обработка и трудности в саморегулацията.