Пактът между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан не е ислямско НАТО

Пактът и причините за неговото сключване

Споразумението за съвместна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан бе коментирано от журналиста Мехмед Юмер в предаването В развитие по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович. Според Юмер то е движещо се от усещането за ерозия на американския чадър за сигурност в региона, особено след изтеглянето на САЩ от Афганистан през 2021 г.

Юмер посочи, че войната на САЩ и Израел срещу Иран и реакциите на Техеран, при които бяха поразени петролни рафинерии в региона, повдигат въпроса доколко все още функционира формулата „петрол срещу сигурност“. Това обезпокоение според него е един от мотивите за търсене на регионални механизми за защита.

Съдържание и символика на споразумението

Пактът комбинира финансови, ядрени и технологични елементи и по същество има за цел да гарантира сигурността на участващите държави, обясни Юмер. Документът бе подписан в Мека — факт, който според журналиста е символично важен, тъй като Саудитска Арабия е една от най-потърпевшите от войната в региона, и може да се тълкува като своеобразна „полица“ за сигурността на Рияд в несигурни времена.

Юмер уточни, че Саудитска Арабия извлича ползи от споразумението чрез достъп до нови видове въоръжение, разработвани в Турция, включително дронове и бойни самолети, които могат да бъдат интегрирани в нейната отбранителна система. Пакистан влиза в пакта с „тежестта си на ядрена сила“, което също е ключов елемент от уравнението.

Защо това не е „ислямско НАТО“

Журналистът изтъкна, че подписването в Мека и сунитската символика не означават автоматично създаване на „ислямско НАТО“. Основен аргумент е липсата на ясно дефиниран външен противник, какъвто е бил СССР при основаването на НАТО след Втората световна война.

Тази линия бе подкрепена и от изявление на турския президент Реджеп Ердоган, цитиран от Юмер, че пактът не е насочен срещу конкретна държава и не поставя акцент върху задължение за взаимна отбрана в стила на член 5 от договора на НАТО.

Регионални последици и интереси на Турция

Юмер отбеляза, че отсъствието на САЩ като гаранти в Близкия изток освобождава пространство за многополюсен модел на взаимодействие, който все още трябва да бъде изпитван. Ако пактът не се окаже работещ, това може да доведе до разочарования и отслабване на тежестта на подобен съюз за самоотбрана.

Една от стратегическите ползи за Турция може да бъде увеличението на поръчките към турските военни компании. Юмер припомни, че подобно разгръщане на военно-промишления комплекс вече се наблюдаваше при помощта, която Турция оказа на Украйна. В този контекст той посочи и производството на модерни дронове Байрактар, които биха могли да бъдат използвани за отбраната на Саудитска Арабия.

Според госта Анкара е консултирала Вашингтон преди да се присъедини към пакта. Юмер подчерта, че както Турция, така и САЩ имат интерес една членка на НАТО да вземе участие в подписването, и че при посещението на турския президент във Вашингтон през миналата година не са били налице сериозни разногласия между двете страни.

Вътрешна политика в Турция: отваряне към кюрдите

Юмер коментира и процеса на „мирно отваряне“ към кюрдите в Турция. Тази седмица турският парламент прие законопроект за разоръжаване на Кюрдската работническа партия (ПКК) и амнистия за нейни членове. Законопроектът бе приет с внушително мнозинство в Меджлиса и авторът го определя като край на процес, известен като „Турция без тероризъм“.

По думите на Юмер с приемането започва нов процес на национална солидарност, но остава неясно дали решението, взето от върха на властта, ще бъде прието от обществото и дали рефлексът на ПКК да се защити ще позволи оставяне на оръжието в условията на регионална нестабилност.

Остават въпроси

В заключение Юмер постави въпроси за отношенията на Турция със Сирия и дали твърдения като тези за заплаха от Иран, споменати в контекста на разговори за пътувания и сигурност, могат да разклатят доверието между Турция и съюзници като САЩ.