ЕК преведе 896 млн. евро по четвъртото плащане от ПВУ

Европейската комисия преведе на България безвъзмездна помощ в размер на 896 млн. евро като част от четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Средствата са изплатени след прегледа на постигнатите ключови етапи и цели и отразяват напредъка по набор от реформи и инвестиции.

Заявка, одобрение и обхват на плащането

България е подала искането за четвърто плащане в размер на 1,1 млрд. евро на 2 април. Европейската комисия одобри искането на 18 юни, като в него са включени 26 ключови етапа и цели, свързани с 10 реформи и 12 инвестиции. От ЕК съобщават, че отпуснатите сега средства са за тези етапи, които са оценени като задоволително изпълнени.

ЕК ще разгледа изплащането на останалата част от исканата сума след реализиране на неизпълнените реформи от българската страна.

Какво означава това за финансовото изпълнение

С настоящото плащане България вече е получила 68% от общо отпуснатата сума по ПВУ, която възлиза на 6,17 млрд. евро. Това означава, че остава част от средствата, чиято разплащане зависи от приключването на допълнителни мерки и законодателни стъпки.

Заради предвиденото приключване на механизма по ПВУ в края на годината, държавите членки трябва да изпълнят всички ключови етапи и цели до края на август и да подадат последните си искания за плащания до края на септември, посочва ЕК.

Общ европейски контекст

Седмичното решение на Комисията включва и други държави: днес чрез ПВУ са изплатени над 1,86 млрд. евро на четири страни — Белгия, България, Дания и Словения. Тези трансфери целят да подкрепят напредъка по национални програми за реформи и инвестиции, свързани с устойчивост и растеж.

Кои мерки и инвестиции бяха оценени положително

Плащането отразява напредъка по редица приоритетни направления:
– Укрепване на върховенството на закона и подобряване на бизнес средата чрез мерки срещу корупцията. Сред тях е създаването на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции за превенция и противодействие сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждане на правила за лобистката дейност.
– По-широко разпространение на енергия от възобновяеми източници, подкрепено чрез субсидиране на почти 1 400 битови системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на ток в домакинствата.
– Развитие на устойчива инфраструктура и превози, сред които сключване на нови договори за обществени услуги в железопътния транспорт и въвеждане на правила за нулеви или ниски емисии, включително мерки за електрическа мобилност и зони с ниски емисии.

Неизпълнени стъпки и следващи изисквания

Въпреки напредъка, ЕК изтъква необходимостта от допълнителни действия по пълното изпълнение на някои от заложените цели. Сред конкретните изисквания са влизане в сила на законодателство в областите на обществения транспорт, водоснабдяването и канализацията. Отделно се посочва необходимост от постъпки в подкрепа на културния сектор.

ЕК ще продължи да следи изпълнението и следващите искания за плащане ще зависят от доказателства за изпълнение на оставащите ключови етапи и цели.