Тръмповите примирия: малко прекратяване, много стрелба

Въпросът дали днешните примирия всъщност прекратяват огъня става все по-актуален. В редица конфликти — между САЩ и Иран, Израел и неговите съседи, както и в спора между Русия и Украйна — обявените паузи често се съчетават с продължаващи блокади, чести престрелки и заплахи за подновяване на бойните действия. Президентът Доналд Тръмп многократно беше близо до нови бомбардировки, отменяйки планове и после заплашвайки с „още един голям удар“, ако преговорите не дадат резултат.

Какво прави примирието устойчиво

Историческите примери показват, че устойчивите примирия не са случайни. Обикновено те се постигат, когато воюващите страни стигнат до изтощение и признаят, че военната победа е недостижима или твърде скъпа. Външна подкрепа от солидна и надеждна трета страна също играе важна роля — това може да бъде ООН, подкрепена от големите сили, или влияние от неутрална суперсила. Пример в текста е примирието между Израел и Египет от 1973 г., което благодарение на активната дипломация на Хенри Кисинджър доведе до мирен договор през 1979 г.

Ще се изисква и сериозна техническа подготовка и време: проучване на 42 всеобхватни споразумения между 1989 и 2018 г. показва, че средно са нужни 1570 дни детайлни преговори, преди да се достигне до стабилен резултат.

Защо повечето примирия се разпадат

Статистиката в текста е категорична — голяма част от примирията не издържат. В едно изследване 84% от 105 случая се разпаднали в рамките на 13 дни; в друго проучване процентът на провал е 80%. Причините са различни: една от страните може да прецени, че печалбата е възможна ако възобнови битката; фракции с лоши намерения могат да саботират споразумението; или пък наблюдателите не успяват или не желаят да проверят надеждно кой и как е нарушил примирието. Минските споразумения от 2014 и 2015 г. се посочват като примери за опити, които не са успели да сложат край на конфликта между Русия и Украйна.

Ролята на посредничеството и експертизата

Ключов фактор за успеха е качеството на посредничеството. В материала Вирджиния Пейдж Фортна, професор в Колумбийския университет и автор на книга за прекратяванията на огъня, подчертава, че в условията на „затишие“, което не прилича на класическо прекратяване на огъня, е нужна нова терминология и по-задълбочено разбиране на процесите. Тя посочва, че президент, който мисли в кратки цикли и търси бързи решения, трудно ще ръководи дълги преговори.

Критика към подхода на Доналд Тръмп е, че вместо да оказва натиск на по-силната страна (в спора Русия–Украйна това би трябвало да е Русия), той е поставил по-голямо напрежение върху по-слабата страна — Украйна — и така е дал сигнали на Москва, че времето може да работи за нея. Липсата на внимание и постоянство също е проблем — преговорите изискват ангажираност през дълги периоди.

Друг важен проблем, отбелязан в текста, е пренебрегването на професионалните дипломати и техническата експертиза: преговорите са били поверявани на приятели и роднини (Стив Уиткоф и Джаред Кушнер), вместо на опитни специалисти, които имат задълбочени знания за регионите и страните, които участват в конфликта.

Съвременните примирия като политически спектакъл

Анализът стига до извода, че в много големи конфликти от Близкия изток до Украйна примирието все по-често се използва като средство за политическа комуникация — за да доминира в новинарския цикъл на даден ден — а не като част от дългосрочна стратегия за мир. Така примирието се превръща в реквизит в политическото сценично изкуство, вместо в основа за трайно обезопасяване.

И все пак не всички примирия са обречени: в текста се посочва споразумението между Руанда и Демократична република Конго като валидно за момента, а усилията на Тръмп за посредничество там са отбелязани като достойни за признание.