България

Хорото сплотява българите в чужбина, казва Райна Манджукова

Съборът в Мюнхен като знак за общност Пътуващият събор „На мегдана на другата България“ отбеляза 11 години и току-що

Хорото сплотява българите в чужбина, казва Райна Манджукова

Съборът в Мюнхен като знак за общност

Пътуващият събор „На мегдана на другата България“ отбеляза 11 години и току-що приключи с последното си издание в Мюнхен. В предаването „България сутрин“ изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова определи форума като кулминация на усилията българите зад граница да се обединят около обща кауза.

Според Манджукова основната движеща сила на събора е българският фолклор, но той служи и като по-широк социален фактор. За 11-ото издание организаторите отчетоха рекордни цифри: 120 ансамбъла от 21 държави и над 4000 български граждани присъстваха в Мюнхен.

Повече от танци: социална и културна функция

Манджукова подчерта, че съборът вече надхвърля ролята си само като място за изпълнение на песни и танци. „Тези хора имат необходимост да бъдат заедно“, каза тя, като добави, че българското хоро е видимият феномен, но не изчерпва културния живот на общностите в чужбина. В допълнение към фолклора там има много музиканти, художници и български училища, които поддържат връзката с родината.

Едни от участниците са току-що сформирани ансамбли, научили едно хоро, но въпреки това пътували със собствени средства и взели отпуски, за да присъстват. Сред присъствалите имало и ансамбъл от Република Южна Африка, което илюстрира значимостта и широтата на българската диаспора.

Подкрепа от държавната агенция

Агенцията за българите в чужбина оказва подкрепа, главно чрез внимание и малко финансово съдействие. Манджукова посочи, че парите винаги са необходими, но за участниците по-ценно е вниманието и връзката с представителите на страната. „За тях Райна Манджукова и колегите сме България“, каза тя, уточнявайки, че образът на родината в очите на емигрантите е частично идеализиран, но не прекалено.

Тя отбеляза и високия интерес на общностите в чужбина към събитията и процесите, които се случват в България, като това подчертава ролята им не само като носители на традиции, но и като активни наблюдатели и участници в обществено-политическия живот.

Роля в изборите и културните успехи

Манджукова посочи, че българите в чужбина са се оказали изключително полезни при организирането и провеждането на избори през последните години. Тя също така не пропусна да отбележи, че сънародниците ни зад граница са имали важна роля при подкрепата за победата на Дара на „Евровизия“ във Виена.

Тези примери илюстрират, че общностите извън страната не са само носители на фолклорни традиции, а активни участници в съвременни културни и граждански процеси.

Заключение

Съборът „На мегдана на другата България“ утвърждава идеята, че културните събития могат да бъдат катализатор за общностно чувство и връзка с родината. Чрез хилядите участници, десетките ансамбли и широкото международно представяне, събитието показва, че българската култура в чужбина е многостранна и продължава да се развива извън пределите на традиционните сцени за народни танци.