Попдончев: Таван на бюджетните разходи, не на икономическите тавани

Основна позиция

Станислав Попдончев, заместник‑председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), заяви в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов, че необходимата мярка е ограничаване на общите разходи в държавния бюджет, а не въвеждане на тавани в различни сектори на икономиката. По думите му работодателските организации отдавна настояват за контрол върху растежа на разходите в администрацията и за премахване на автоматични механизми за увеличаване на възнагражденията в публичната сфера.

Щатни бройки и недостиг на кадри

Попдончев посочи, че исканията за съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията трябва да се прилагат диференцирано. В някои институции има остър недостиг на персонал, който се дължи на ниските възнаграждения. Той даде за пример Регионалните инспекции по опазване на околната среда и Агенцията по заетостта като структури, където липсата на кадри е проблем.

Осигурителни прагове и максимален доход

Попдончев коментира и планираните промени в осигурителната рамка. Той определи повишаването на минималните осигурителни прагове като нормална практика и отбеляза, че обявеното увеличение е 5%. В същото време увеличението на максималния осигурителен доход според него е по‑проблемно за бизнеса, особено когато е предложено да влезе в сила след средата на годината. Предвижда се то да започне да действа от 1 август и размерът да бъде 2 300 евро, което означава ръст от около 9%.

Ако подобно повишение бъде прието, работодателските организации ще търсят гаранции, че през следващата година няма да има ново увеличение, за да могат фирмите да планират разходите си за заплати. Попдончев уточни, че групата, осигуряваща се на максималния осигурителен доход, е сред най‑малките по брой и че целта би трябвало да бъде разширяване на базата за внасяне на осигурителни вноски — повече заети с по‑високи доходи, а не увеличаване на горната граница сама по себе си. Според него това е част от по‑широк разговор за развитието на пенсионната система.

Критика към законопроектите за „справедлива цена“ и нелоялни практики

Националните работодателски организации засега се въздържат от подкрепа на двата проектозакона за изменение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Попдончев изрази притеснение от неясни понятия в текстовете, които създават правна несигурност за бизнеса. Той посочи, че терминът „справедлива цена“ се разминава с икономическите дефиниции и е различен от понятието, използвано в Закона за корпоративното подоходно облагане. Списъкът с други неясни термини включва „прекомерно високи цени“ и „разумна норма на печалба“.

Попдончев предупреди, че въвеждането на „справедлива цена“ като ориентир може да има обратен ефект — предприятия, които предлагат под тази граница, могат да спрат да поддържат по‑ниски цени, а тези, които продават над нея, биха били заклеймени като нелоялни, без да имат задължително нарушено поведение. Той изрази и несъгласие с тестовете за разширяване на списъка с нелоялни търговски практики, защото те прехвърлят доказателствената тежест върху търговците, които ще трябва да доказват, че не са извършили нелоялни практики — подход, който според него би наложил доказване на отрицателни факти и е неправилна юридическа техника.

Регулаторен натиск и неопределеност при прилагане

Попдончев допълни, че законопроектите идват в контекста на вече разширени правомощия на контролните органи след промените, свързани с въвеждането на еврото, и че това увеличава регулаторния натиск. Той обяви, че през миналата и началото на тази година са извършени над 17 000 проверки; над 4 000 от тях са в търговски обекти, продаващи храни, при което установените нарушения са 380 — под 10%.

Според Попдончев предоставянето на допълнителни правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за следене на равнището на цените е спорно, тъй като тя е регулатор, а не контролен орган. Той отбеляза, че приетите закони ще трябва да бъдат допълнени с пет наредби, което оставя неясно как точно ще се прилагат разписаните норми и създава допълнителна несигурност на пазара. Попдончев призова народните представители да предложат уточняващи текстове между първо и второ четене.