Йотова: Априлското въстание олицетворява жаждата за свобода

Йотова откри изложбата „За свободата на един народ“ в Националната библиотека и определи Априлското въстание от 1876 г. като израз на непреклонната жажда за свобода на един народ, който пет века е живял в робство, без да загуби езика и името си. Според президента събитията от 1876 г. продължават да заемат важно място в колективната памет на българите.

Посланието на президента

Илияна Йотова подчерта, че Априлското въстание е кулминация на общественото пробуждане и на възроденото чувство за принадлежност към общност. Тя отбеляза, че стремежът на тогавашните българи е бил не само към свобода, но и към създаване на държава, която да заеме място на световната политическа карта.

Президентът посочи, че въстанието от 1876 г. е първият случай преди Освобождението, в който са премахнати множество бариери между съсловията — дистанциите между богати и бедни са заличени от общата воля за действие. Йотова акцентира на единството: всички тръгват като един и затова мащабът на въстанието заслужава уважение.

Без външно влияние, с голям ефект

В словото си държавният глава подчерта, че Априлското въстание остава в историята като българско движение, проведено без чуждо влияние, без чужда намеса и натиск — и също така без външна помощ. Тази самостоятелност, по думите ѝ, усилва значението на събитията и завладява вниманието на тогавашната дипломатическа общност в Европа.

Йотова описа реакцията на Европа като момент, в който въстанието „като ярък пламък“ предизвиква възмущение и притеснение в високомерната дипломация на онова време. Тя изтъкна, че след април 1876 г. европейците започват да обръщат внимание на съдбата на българите и да гледат на тяхната свобода не като на дребен аспект от големия Източен въпрос.

Изложбата и нейното съдържание

Експозицията „За свободата на един народ“ показва документи и снимки, предоставени от Националната библиотека и Държавна агенция „Архиви“. Йотова благодари на организаторите и определи изложбата като възпоменание за безсмъртието на хората, които в XIX век са променили българското време.

Държавният глава подчерта, че всеки представен документ и всяка снимка са късове от българската памет и могат да се разглеждат като реликви. По думите ѝ, изложбата допълва мозайката на събитията от 1876 г. и прави образите и случките по-осезаеми в съвременното съзнание.

Чествания под патронажа на президента

Събитието е част от програмата за отбелязване на 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание и се провежда под патронажа на президента. Експозицията е замислена като събитие, което свързва документалната памет с националното самочувствие и поднася историческите образи пред широката общественост.

Йотова завърши с думите, че днес българите все още се съизмерват с онези личности, които са дали основание за самочувствието, че са българи — с хората, които са допринесли за създаването на нацията. Изложбата според нея съхранява и предава тези образи на бъдещите поколения.