Юлиан Войнов: Европа да събуди спящите си капитали

Юлиан Войнов, икономист, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Преслав Райков коментира защо глобалните пазари бележат рекорден растеж въпреки геополитическата стагнация в Близкия изток и забавянето на реалната икономика. Според него тази комбинация от фактори формира нова икономическа логика и крие сериозни рискове за системната устойчивост.

Илюзията на американските пазари и ролята на AI

Войнов посочи няколко обяснения за растежа на борсите в САЩ. Част от него се дължи на активността на участници с вътрешна информация, които се активизират при политически промени. Втори фактор е адаптацията на пазара към поведението на Доналд Тръмп — според икономиста инвеститорите вече „познават“ начините му на действие и не изпадат в паника при първоначални шокове. Примери от миналото с мита и последващото им смекчаване са научили пазара да очаква бързи корекции.

Друг голям промяната е в структурата на участниците: след 2020 г. масовият приток на дребни инвеститори промени логиката на фундаменталния анализ. Паралелно Федералният резерв тихомълком добавя ликвидност, за да решава проблеми с репо-сделките, което допълнително поддържа активите.

Войнов предупреждава за „подводни камъни“ в сектора на частните кредити, където фондовете започват да замразяват изтегляния на активи. Основният двигател на текущия оптимизъм той определя като изкуствения интелект: технологичните компании инвестират масово в AI и в дейта центрове, опитвайки се да оправдаят големите пазари очаквания. Тези инвестиции често са съчетани със значителни съкращения на персонал.

Икономистът очерта сценарий, при който, щом еуфорията около AI отслабне и тежестта на кредитите се усети в банковите баланси, пазарът ще тръгне в обратна посока.

Забавянето на Европа и решенията пред ЕЦБ

Картината в Европа е по-охладена: оценките за икономическия растеж продължават да се понижават, а прогнозите за Германия са свити до 0,5–0,6%. Инфлацията в еврозоната се повишава, достигайки 2,8% през март, което Войнов свързва с повишените разходи за запълване на газовите хранилища и последващия натиск върху цените на стоките.

За да излезе от състоянието на застой, Европа се нуждае от смели политически решения. Войнов подчерта необходимостта Германия да премахне „дълговата спирачка“, която според него ограничава растежа. Освен това в Европа между 20% и 40% от БВП е „замразено“ под формата на депозити в банковата система. Идеята на госта е ЕС да завърши интеграцията на банковия и капиталов пазар, за да освободи поне 10% от тези средства за реалната икономика.

Що се отнася до паричната политика, Войнов изтъкна, че Европейската централна банка трудно може да се отдели от политиката на Федералния резерв. Най-вероятният ход според него е ново повишение на лихвите с 0,25% за овладяване на инфлацията, последвано от постепенно намаляване в случай на сериозен рецесионен цикъл.

Състоянието на българската икономика

На фона на глобалните процеси ситуацията в България остава тревожна, въпреки фасадна макроикономическа стабилност. Страната бележи спад в промишленото производство, остър недостиг на работна ръка, влошена бизнес среда и сериозни проблеми в пенсионната, здравната и образователната системи. Войнов свързва тези слабости със закостенял икономически модел и „порочната връзка“ между политиката и т.нар. „бизнес феодали“, които задушават конкуренцията.

Бюджетният дефицит от 3% се поддържа чрез счетоводни похвати — отлагане на плащания, прехвърляне на разходи към Банката за развитие и други инструменти, които според икономиста имат лимитирана продължителност. Крайните варианти пред държавата са или драстично вдигане на данъците, или сериозно орязване на разходите, но политическата воля за тези мерки липсва в условията на постоянни избори и популизъм.

Войнов отбеляза и едно положително развитие: влизането на България в еврозоната премина гладко и не предизвика инфлационни шокове — инфлацията е спаднала под 3% по европейската методология още през януари. Първоначалните логистични проблеми с кеш са били преодолени, но оттук нататък отговорността за дълбоки реформи остава изцяло в ръцете на българските институции.