Учените реконструираха геоложката история на Гранд каньон

Нов модел за формирането на Гранд каньон

Екип от изследователи представя реконструкция на геоложката еволюция на региона на Гранд каньон в щата Аризона. Учени анализираха фини зърна от минерала циркон, намерени в пясъците, натрупани от река Колорадо, както и частици от вулканична пепел, за да проследят историческото протичане на реката и промяната на водните басейни в района.

Методът позволява да се свържат седиментни материали с конкретни периоди и места, откъдето са произхождали. По този начин изследователите проследяват кога и как водите са навлизали в различни депресии и са създали условия за дългосрочно оформяне на каньоните.

Хронология на ключовите събития

Според представените данни, преди около 6,6 милиона години река Колорадо е започнала да се влива в голяма земна вдлъбнатина в североизточна Аризона. Това е довело до образуване на широко и плитко езеро на източния сектор, разположено източно от днешния Гранд каньон.

С времето нивото на водата в този басейн се е повишило и преди около 5,6 милиона години водният басейн е прелял през най-ниската точка на своя бряг. Този процес е позволил на реката да започне да протича през района и да започне механичното оформяне на каньона.

Последващ етап показва, че реката е преминала в пълноводен режим и е започнала да прелива през няколко басейна по поречието, като постепенно е прокарвала пътя си на запад. Около 4,8 милиона години назад реката е достигнала Калифорнийския залив, вливайки се в морето в северозападната част на Мексико.

Размери и местоположение на древния езерен басейн

Според анализа, езерото в пиковия си период е покривало площ с широчина над 150 километра. Днес този воден масив е изчезнал и не остават повърхностни следи, но учените предполагат, че древният басейн е заемал обширни части, които съвпадат с територията на настоящия резерват на племето навахо.

Тези резултати подсказват, че оформилият се тогава воден комплекс е имал централен принос за натрупване и транспорт на седиментите, които след последващо ерозиране и отнасяне са допринесли за скалната стратификация и релефа на днешния каньон.

Научният принос и коментар

Геологът Джон Хе от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), един от водещите автори на изследването, отбелязва, че въпросът за формирането на Гранд каньон е бил предмет на дългогодишни дискусии сред учените. Неговият екип счита, че резултатите от проучването дават значим принос към този научен дебат. Проучването е публикувано в списание „Сайънс“.

Методологични бележки и значение

Използването на цирконови зърна и вулканична пепел като геохронологични маркери е ключово за възстановяването на древните маршрути на реки и местоположението на отдавна изчезнали водни басейни. Тези материали позволяват прецизни сравнителни анализи между седиментните серии в различни точки от коритото и прилежащите райони.

Поставянето на точно времево начало за преливането на езерото и достигането до морето дава възможност за по-добро разбиране на съчетанието между тектонски процеси, климатични изменения и хидрологични промени, които са формирали ландшафта през милионите години.

Заключението на изследването подчертава, че днешният образ на Гранд каньон е резултат от дълга серия от събития — натрупване на седименти в големи езера, преливания, настъпване на постоянен воден отток и последваща ерозия, която е оформила днешните дълбоки клисури и каньони.