Нужен е нов модел за подготовка на учители

Учениците учат от отношенията, не само от програмата

Децата формират най-важните си знания не толкова чрез предписаната учебна програма, колкото чрез взаимоотношенията и средата, в която растат. Това посочи доц. Румен Петров от НБУ в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев. По думите му училищната среда трябва да бъде проектирана така, че да провокира любопитство и да подпомага изграждането на пълноценни връзки между ученици и възрастни.

Той открои, че промяната изисква не технически корекции, а коренна промяна в нагласите на преподавателите и на институциите, които ги подготвят.

Учителят като изследовател

Основен проблем според доц. Петров е липсата на интерес у самите възрастни към предмета, който преподават. Като пример бе посочена биологията, която в много случаи в гимназията се превръща в сухо репрезентиране на факти и така спира да привлича вниманието на учениците. Липсата на детско ангажиране често се тълкува погрешно като дисциплинарен проблем, вместо като сигнал за загубено любопитство.

Доц. Петров припомни, че в миналото учителите са били двигатели на модернизацията и притежавали изследователско отношение към знанието. Днес той види тенденция към редукция на ролята им до прилагане на управленски техники. За да бъде ефективен, според него учителят трябва постоянно да изучава своя предмет и да продължава да се удивлява на света, докато го представя пред учениците.

Конфликт между универсалното и локалното

Училището е едновременно универсална институция, подготвяща за живота, и конкретно локално място в квартала. Тази двойственост често води до противоречия: в гимназиите доминира универсализмът, докато в началните класове остава повече локална връзка с общността. В практиката този баланс рядко се търси или поддържа.

Децата често се формират основно чрез съревнование с връстници, а контактите с възрастни извън семейството в рамките на училището са оскъдни. Училището в много случаи не участва активно в социалния живот на местната общност и функционира сякаш „на гости“ в квартала, коментира доц. Петров. В резултат възпитателната роля се прехвърля почти изцяло върху семейството, а учителите остават роли на анонимни регистратори на знания.

Радикална реформа на педагогическото образование

За да се промени системата, е нужна смяна на поколенията и фундаментална реформа в подготовката на бъдещите преподаватели. Според доц. Петров настоящото състояние на педагогическите факултети е тревожно: педагогиката често се възприема като академично знание от второ или трето ниво, лишено от градивна критика и интелектуално любопитство.

Той критикува кооптирането на академичната общност с държавната администрация, което според него води до преподаване на управленска идеология, удобна за институциите и бюджета. Липсва съвременен, доказателствен подход към подготовката на учителите; завършващите често не познават базови концепции, които би трябвало да са част от педагогическата мисъл.

Доц. Петров призова за „гражданска деакредитация“ на сегашните педагогически факултети, тъй като те възпроизвеждат порочен модел, и за изграждане на нов тип школа. Той предложи университетските преподаватели да останат ангажирани активно в класната стая — аналогично на медицинските професори, които продължават да лекуват пациенти, за да запазят професионалната си компетентност.

Професионални критерии и отговорност

В заключение доц. Петров подчерта, че за да възстанови своя авторитет учителската професия има нужда от ясни автономни критерии за развитие и от професионална отговорност. По думите му само чрез такива мерки може да се върне ролята на учителя като вдъхновител и партньор в формирането на любознателни и ангажирани личности.