Радев води с 32,6%, ГЕРБ – 19,7%; активността надхвърля 50%

Резултати и нагласи за участие

Последното проучване на „Алфа Рисърч“, осъществено в периода 23 февруари – 2 март сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, отчита висока готовност за участие във вота на 19 април. 55,1% от анкетираните казват, че със сигурност ще гласуват, 32,6% посочват, че няма да отидат до урните, а 12,3% все още се колебаят. Според социоложите това е значително по-високо ниво на активност в сравнение с последните години, когато средната избирателна активност е била около 40%.

Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ коментира, че зад тези 55% стоят приблизително 3 милиона потенциални избиратели. Тя отбелязва и „охлаждане“ в желанието за гласуване спрямо края на миналата година.

Подкрепа по партии

При политическите предпочитания води формацията на Румен Радев с 32,6% подкрепа. На второ място е коалицията ГЕРБ-СДС с 19,7%, следвана от ПП‑ДБ с 12,6%. Други позиции са: „ДПС‑Ново начало“ – 9,6%, „Възраждане“ – 6,4%.

БСП в настоящото проучване остават под 4‑процентната бариера с 3,6%. Сред другите формации под чертата са МЕЧ с 3,5%, „Величие“ – 1,8%, АПС – 1,6%, „Синя България“ – 1,5% и ИТН – 1,2%.

Петрова посочва, че част от подкрепата за Радев идва от бивши избиратели на БСП; втора значима група са бивши симпатизанти на радикални, популистки и националистически партии, в която най-голям дял има „Възраждане“, а в по-малка степен – МЕЧ, „Величие“ и ИТН. Около една трета от потенциалните поддръжници на Радев са хора, които не са гласували на последните парламентарни избори.

По думите ѝ подкрепата за партията на Радев е много разнородна, което означава и различни очаквания сред неговите избиратели.

Последици за възможни коалиции и реформи

Анализът на „Алфа Рисърч“ показва, че при текущите нагласи няма формация, която да може да управлява самостоятелно. За конструиране на правителство ще са нужни поне две партии, а за прокарване на промени в съдебната власт – минимум три политически сили. Ако други партии успеят да преминат 4‑процентната бариера, това ще усложни математически възможните коалиции, но може да направи политическите компромиси по‑лесни, отбелязва Петрова.

Оценки и доверие към политици

Илияна Йотова стартира с положителна оценка от 49% и отрицателна от 25%, като 26% са без конкретно мнение. Петрова коментира, че тези нива са типични за началото на президентски мандат.

При доверието към политическите лидери резултатите са следните: Румен Радев – 37,1% доверие и 35,2% недоверие; Бойко Борисов – 18,4% доверие и 62,6% недоверие; Крум Зарков – 14,2% доверие и 39,9% недоверие; Асен Василев – 12,6% доверие и 65,2% недоверие.

Останалите измервания показват: Ивайло Мирчев 11,7% доверие/59,4% недоверие; Костадин Костадинов 11,2%/65,8%; Божидар Божанов 10,9%/57,3%; Радостин Василев 9,8%/60,6%; Атанас Атанасов 8,4%/59,8%; Слави Трифонов 7,2%/63,5%; Ивелин Михайлов 6,0%/64,1%; Делян Пеевски 5,8%/79,8%.

Петрова коментира, че с изключение на Радев и Крум Зарков, които все още установяват позициите си, доверието към останалите партийни лидери е ограничено до техните най-верни поддръжници, докато недоверието надхвърля 50% при повечето от тях — сигнал за криза в партийното лидерство.

Методология

Проучването е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“, реализирано със собствени средства. Анкетата е проведена чрез стандартизирано лично интервю с таблети по домовете на 1000 пълнолетни граждани в страната в периода 23 февруари – 2 март.