Жана Стоянович: Младостта е всесилна и е над всичко

„Младостта е всесилна и е над всичко“, казва актрисата Жана Стоянович в епизод от документалната поредица „Умно село“, излъчен в нейна памет през 2013 г.  Сценарист на предаването е племенникът на актрисата – Димитър Стоянович, а режисьор е Лъчезар Аврамов. Днес се навършват 95 години от рождението на актрисата.

„Хуморът в нашата къща беше такова ежедневие, че ние даже не му обръщахме внимание“, казва Жана пред камерата. Тя допълва, че може да се похвали как не е познавала нито за миг що е скука. „Аз имам едно много голямо щастие – имам много истински и добри приятели още от най-ранното си детство“, споделя актрисата. По думите й тя никога не ги заменя, а ги свързва. „Обичам приятелите ми помежду си да се обичат“, пояснява тя. 

„Не знам дали съм права, но мисля, че понякога чертата неамбициозност е ужасно полезна. Оставя те по-спокоен“, казва също актрисата.  

ФАМИЛИЯТА СТОЯНОВИЧ 

Жана Стоянович е родена в София на 14 октомври 1928 г.  Родовата история на нейната фамилия е вписана в политическата и културната история на България. Тя е внучка на революционера Иван Стоянович – Аджелето, който е бил  член на Българския таен централен революционен комитет, съратник на Захари Стоянов и един от основателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ в Пловдив. През 1885 г. Иван Стоянович първи съобщава по телеграфа за Съединението на България.

„Дядо много ни говореше за почтеността. И че политиката е най-мръсното нещо в света. Запомнила съм от него, че да казваш истината често е много болезнено, но е много по-лошо да не я кажеш, да я премълчиш и да я кажеш другиму“, коментира пред сайта „Гласове“ актрисата. 

Кръстена е на Жана Стоянович (1869-1962), сестра на Иван Стоянович, която преживява заедно с двамата си братя Иван и Сава убийството на родителите им по време на клането в Стара Загора през 1877 г. Тримата по чудо се спасяват от горящия град. След Освобождението на България от османско иго през 1878 г. Иван Стоянович създава българските телекомуникации. С неговото име е свързано създаването през 1886 г.  на първата телеграфна агенция в България – „Трапезица“, а през 1912 г. влиза в действие и първото радио. 
Бащата на Жана Стоянович – Петър, е син на Иван Стоянович. Той завършва държавни и финансови науки във Виена и става банков чиновник. Специализира се в тютюнопроизводството и е назначен за генерален директор на най-голямата фирма за тютюневи изделия. Майка й завършва руска и немска филология и работи като преподавател по руски език.

В семейството на Жана Стоянович цари творческа атмосфера. Майка й свири на пиано, баща й – на цигулка. Тя обича да пее, има колоратурен сопран, взима уроци по пиано и пеене,  но се разболява тежко и спира да пее. Любовта й към пеенето се превръща в обич към театъра. Гласът й се променя и става баритон, което й помага в пресъздаването на някои нейни характерни роли. 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ В БУРГАС 

Родителите й искали тя да има по-сериозна професия. Затова през 1960 г. Жана Стоянович завършва френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като паралелно следва и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на  проф. Стефан Сърчаджиев.
Разпределена е в Драматичния театър в Бургас, където дебютът й е в постановката   „Иркутска история“ от Александър Абрузов  в ролята на Валя. В Бургаския театър тя работи заедно с режисьорите Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов.

„В Бургас беше прекрасно. Първо получих веднага една много хубава роля в „Иркутска история“. Получих награда, в Бургас хората ме прегръщаха по улиците, така ме обичаха“, казва Жана Стоянович в интервю за сайта „Гласове“. „На премиерата дойдоха мама и татко, бяха на хотел. И като влязох в хотела, хората започнаха да ръкопляскат и те колко бяха горди и щастливи!“, допълва тя. Според нея „по-великолепна публика от бургаската няма“.

НА СЦЕНАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР ЗА МЛАДЕЖТА

През 1961 г.  Жана Стоянович се премества в трупата на Народния театър за младежта  в София, където играе в продължение на 36 години. Тя е сред водещите актриси в трупата на театъра, който от 2006 г.  носи името на любимия й колега и приятел Никола Бинев. 

Там тя играе заедно с Домна Ганева, Анани Явашев, Маргарита Пехливанова, както и с по-младите си колеги Владимир Пенев, Георги Кадурин, Никола Стефанов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска. Незабравими са превъплъщенията й в ролите на Мария в пиесата „Иван Шишман“, на Яна в „Чутна Яна“, на Томова в „Птиците летят по две“, на д-р Зенгинова в „Рози за д-р Шомов“, на Ана Фьодоровна във „Варвари“, на Ан в „Кухнята“ на А. Уескър и на Мария в „Архипелагът Блъф“. 

Жана Стоянович има десетки роли и в Телевизионния театър в Българската национална телевизия. Незабравимо е участието й в телевизионната постановка „Лято в Руан“, в която тя изпълнява ролята на Жорж Санд, а неин партньор е актьорът Васил Димитров в ролята на Шопен.

„Много важно нещо в живота ми е влизането в театъра. Много важно е и излизането от театъра. Да се взема в ръце, което ми струваше много големи усилия и много мислене. Да се взема в ръце и да не страдам. И успях напълно!“, казва Жана Стоянович.

РОЛИТЕ В КИНОТО 

Дебютът й в киното е през 1951 г. във филма „Утро над родината“, където играе ролята на Радка, бригадирка на голям строителен обект. През 1971 г. Жана Стоянович участва  в телевизионния сериал „Демонът на империята“ (1971). В сериала „На всеки километър“ (1971), в който актрисата играе, името й е изписано с фамилията на първия й съпруг – режисьорът Кръстьо Мирски, който е 8 години по-възрастен от нея. Тя е само на 22 години, когато се омъжва за него през 1950 г. 

С актьора Иван Кондов Жана Стоянович играе в телевизионния сериал „Свобода или смърт“ (1969) на режисьора Никола Корабов и във филма „Игрек 17“ (1973) на режисьора Вили Цанков. Актрисата е играла и във филмите „Нощем с белите коне“ (1984), „Тази хубава зряла възраст“ (1985), „Някой пред вратата“ (1987), „Тишина“ (1991), „Вампири, таласъми“ (1992) и в телевизионния сериал „Дунав мост“ (1999). За последната си роля във филма „Аз съм ти“ (2012) на режисьора Петър Попзлатев по романите на Димитър Димов и Теодора Димова тя е номинирана за поддържаща женска роля за наградите на Българската филмова академия.

Жана Стоянович почина на 12 юни 2013 г. на 84-годишна възраст след тежко боледуване.

/БТА