След оставката: утре следобед става политик и партиен секретар

България и Съветът за мир

България беше посочена като един от учредителите на т.нар. Съвет за мир, а в Давос премиерът в оставка Росен Желязков постави подписа си до този на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Този ход предизвика политически коментари у нас и разгорещен дебат за това каква трябва да е националната позиция.

Оценката на доц. Татяна Буруджиева

Политологът доц. Татяна Буруджиева коментира в предаването „Денят ON AIR“, че поведението на ПП-ДБ по въпроса е логично, защото те са избрали евроатлантическата ориентация и са опоненти на настоящото управление и на президентския екип в САЩ. Тя посочи, че не може окончателно да каже дали България е трябвало да участва в инициативата, но отбеляза, че изразената в интервютата на лидера на ГЕРБ ориентация е за поддържане на отношения както с Европейската комисия, така и със среди, близки до Тръмп.

Буруджиева подчерта, че присъединяването към подобни формати може да бъде позиция в контекста на глобално пренареждане, но преди всичко е важно страната да бъде наясно с националните си интереси.

Съмнения за ратификация и политически измерения

Журналистът Бойко Станкушев изрази скептицизъм дали подобни инициативи ще бъдат ратифицирани у нас. Той припомни, че относителната тежест на България в такива структури е малка и попита каква практическа полза ще донесе участието.

Станкушев прогнозира и появата на нов политически играч, който ще концентрира наказателен вот, като отбеляза, че за бъдеща партийна дейност вече се води PR и че времето на появяване има значение. Журналистът каза, че „щеше да е по-добре от негова гледна точка да е наесен“, тъй като до последния момент социологическите прогнози могат да бъдат неточни заради „плаващи пясъци“. Той добави, че „утре следобед става политик и партиен секретар“, което е съвсем различна роля от президентската и крие риск: възможно е първоначален интерес да се стопи до есента.

Манипулации, фалшиви социологии и очаквания

Буруджиева нарече настоящата ситуация „врящото гърне от политически слухове и теории на конспирациите“. Тя предупреди, че се подгряват много надежди, които често бързо се сриват. Според нея политиците потапят обществото в манипулация, защото така си представят своята победа, и посочи, че има поне три субекта, които декларират амбицията да спечелят над 120 места в парламента.

Политологът отбеляза, че за първи път се наблюдава двукратно използване на фалшиви новини с фалшиви социологически данни, а манипулацията се появява там, където реалните политически процеси не изглеждат възможни.

Дефицит на доверие и как ще преминат изборите

Станкушев акцентира на дефицита на доверие сред гражданите — основната причина е вярата, че системата не може да функционира адекватно. В същото време има мобилизация в гражданския сектор, което може да промени начина, по който протичат изборите. Журналистът очаква, че гласуването ще бъде различно от предишни пъти — хората са нащрек и ще има наблюдатели.

Буруджиева допълни, че за първи път от четири години насам няма ясен фаворит за първото място: докато преди имаше борба за второто място при ясен победител, сега съперничеството е за първото място.

Перспективи

Ако политическите сили не успеят да съставят правителство и се стигне до нови избори през годината, според Буруджиева е възможно ключови ходове и публични прояви да са трябвало да бъдат отложени до есента. Междувременно дебатът за международните ангажименти и вътрешните политически трансформации остава в центъра на общественото внимание.