Законът за социални услуги разширява достъпа, но липсва информираност
Резюме на анализа Икономическият и социален съвет направи преглед на българската система за социални услуги и констатира необходимост от
Резюме на анализа
Икономическият и социален съвет направи преглед на българската система за социални услуги и констатира необходимост от повишаване на качеството и ефективността ѝ. Новият Закон за социалните услуги, по думите на Офелия Кънева — член на съвета и председател на Комисията по европейски политики и европейски процес, цели да направи системата универсална, а не да обхваща само най-крайните нуждаещи се.
Кънева заяви в предаването „България сутрин“, че реформата поставя човека в центъра на усилията и разширява системата за социална закрила, така че тя да може да достига до всеки гражданин.
Финансиране: увеличение, но проблеми в изпълнението
Анализът отчита ръст на средствата за социални услуги — с 29,8% за последните пет години, което според доц. Кънева изпреварва темповете на растеж на БВП. По нейните думи това осигурява финансови предпоставки за предоставяне на безплатни услуги на семейства с деца и на възрастни хора.
В същото време изоставане се наблюдава при финансирането, директно насочено към професионалистите в сектора — те са ключови за гарантиране на качество. Още повече, в системата има системно неусвояване на осигурените средства, поради което доц. Кънева предложи ангажиране на НАП и НОИ в процесите, свързани със социалните услуги, за да се подобри разплащането и администрирането.
Информираност и достъп до услуги
Един от изводите на анализа е, че гражданите не се ориентират достатъчно добре кои социални услуги могат да ползват. Това затруднява адекватното позициониране на системата в съвременното общество — цел, която стои както пред анализа, така и пред новия закон.
Доц. Кънева посочи, че системата ще разчита и на нови професии „от бъдещето“, чието значение ще нараства и ще изисква по-ясно дефинирани функции и правила в ежедневната практика.
Проблеми с кадрите и кариерното развитие
Въпреки че се дипломират достатъчен брой специалисти, те не се включват достатъчно в социалната система. Според доц. Кънева двете основни причини за това са неатрактивното заплащане и липсата на ясна перспектива за кариерно развитие. Тази демографска и професионална пропаст поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на услугите и възможността за повишаване на качеството.
Хора с деменция и психични разстройства
Доц. Кънева подчерта, че страната е „длъжник“ по отношение на хората с деменция и с психични разстройства. Тя отбеляза, че класическите старчески домове в страната са сред еталоните в Европа, но общественото разбиране често не прави разлика между видове услуги — за деменция, за възрастни хора и за хора с психични разстройства.
По данни, цитирани в анализа, над 2 хил. души чакат незабавно да получат услуга за деменция, но системата не може да отговори веднага на този натиск. Това подчертава нуждата от специализирани услуги и по-добро разпределение на ресурсите.
Ключови препоръки
Сред предложенията, изведени от доклада и изказванията на доц. Кънева, са:
– да се подобри информираността на гражданите за наличните услуги;
– да се ангажират НАП и НОИ за по-добро използване на средствата;
– да се увеличи и насочи финансирането към професионалното обезпечаване на услугите;
– да се създадат ясни кариерни модели и по-привлекателно заплащане, за да се задържат и привлекат специалисти.
Тези мерки имат за цел да повишат качеството и ефективността на социалните услуги и да гарантират, че законовите промени ще доведат до реален и достъпен социален пакет за всички нуждаещи се граждани.



