Пухкава летаща чиния в небето над София

Над източните покрайнини на София се забеляза необичайна облачна форма, която напомня на летяща чиния. Местните жители и наблюдатели бързо разпознаха визуалния образ и често коментираха, че изглежда сякаш е „дошла от чужда планета“. В действителност обаче това явление има конкретно наименование и обяснение в атмосферата: става дума за т.нар. лещовиден облак.

Визия и реакции

Формацията изглеждаше като отделен, оформен облачен диск, който контрастираше с околното небе по своята структура и ръбове. Поради своя правилен силует и „пухкав“ вид, наблюденията предизвикаха интерес и кратки обсъждания сред минувачи и фотографи. Характерното сравнение с летяща чиния произлиза именно от оформената, дископодобна плътност на облака и от впечатлението за неподвижност спрямо земята, въпреки наличието на силни въздушни течения на голяма височина.

Какво всъщност е лещовиден облак

Лещовидният облак се отличава с компактна и ясно очертана форма, която наподобява леща или диск. В общия случай присъствието на такъв облак е свързано с мощни течения на голяма височина. Тези височинни ветрове оформят и поддържат специфичната геометрия на облака, придавайки му стабилен и лесно разпознаваем силует.

Такъв облак често изглежда като отделен обект в небето и поради това провокира сравнения с нещо извънземно. Важно е обаче да се подчертае, че наблюдаваната форма е резултат от атмосферни процеси и взаимодействие между въздушните движения и релефа на местността.

Роля на релефа

За да придобие облак подобна форма, обикновено е необходимо и наличие на орографско образувание — най-често планина или сравнително висока ивица терен. Именно такъв релеф променя посоката и силата на ветровете и способства за оформянето на специфичните вихри и слоеве въздух, които водят до появата на дископодобни облаци. В описания случай над източните покрайнини на София именно взаимодействието между въздушните течения и наличния терен е причината облакът да придобие вид „летаща чиния“.

Заключение

Наблюдаваното явление в небето над източните покрайнини на София представлява класически пример за лещовиден облак — формация, която визуално може да изглежда необичайно и дори мистериозно, но в основата си отразява конкретни атмосферни условия. Тези облаци служат като индикация за мощни височинни течения и често изискват наличието на орографско влияние, за да придобият своя характерен, дископодобен вид.