Образование и строителство: Формиране на кадрите, които изграждат утрешния свят

Висшето образование в България играе решаваща роля в подготовката на бъдещите кадри за строителния сектор, който е ключов двигател на българската икономика. С приходи от 28,5 млрд. лв. през 2023 г.

и значителни инвестиции в инфраструктура от всякакъв вид строителството предлага широк спектър от възможности за професионална реализация, но същевременно е изправено пред предизвикателството на кадровия дефицит.

Това бе акцент и на събитието “Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния свят”, организирано от “Главболгарстрой”. Събитие, което задава посоката Форумът събра над 150 представители на бизнеса, академичните среди и държавните институции.

Основната тема беше недостигът на квалифицирани кадри в строителството, който до 2026 г. може да достигне 18 000 души. Дискусиите подчертаха важността на интегрирания подход между образованието, практическото обучение и бизнеса за преодоляване на този проблем.

Два ключови панела разгледаха глобалните практики в обучението на кадри, както и необходимостта от модернизация на учебните програми в България.

Представителите на висшите учебни заведения споделиха добри практики, а бизнес лидерите очертаха конкретни нужди, които образователната система трябва да адресира.

Висшето образование и предизвикателствата на модерния строителен сектор Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) строителният сектор в България продължава да бъде стратегически значим, но среща сериозни предизвикателства, свързани с липсата на достатъчно подготвени кадри.

Висшето образование играе основна роля в справянето с този проблем, но данните сочат, че има още много какво да се направи. В направление “Архитектура, строителство и геодезия” в момента се обучават около 4400 студенти в 11 висши учебни заведения в страната.

Въпреки че реализацията на завършилите е висока – 77% от тях намират работа по специалността си, броят на обучаващите се остава недостатъчен, за да отговори на нуждите на сектора.

Това се дължи както на демографски фактори, така и на недостатъчно популяризиране на специалностите, свързани със строителството. Средният успех на кандидат-студентите, избиращи тези специалности, е впечатляващ – 5,37, което показва, че привличат високоподготвени ученици.

Въпреки това университетите все още не успяват да задържат всички потенциални кандидати или да привлекат достатъчно нови, които да попълнят липсите на пазара на труда.

Една от възможностите за повишаване на квалификацията на кадрите е усъвършенстването на учебните програми, като се постави акцент върху практически модули.

Това ще даде на студентите по-добра подготовка за съвременните изисквания на строителния сектор, който все повече търси специалисти с интегрирани знания – от инженеринг и архитектура до дигитални технологии и умения за управление на проекти.

Старшият икономист Петър Ганев отбелязва, че “университетите трябва да продължат да работят върху модернизирането на образованието и включването на нови технологии като изкуствен интелект и строително-информационно моделиране”, за да отговорят на динамиката на сектора.

Специален гост на събитието бе строителният инженер Божидар Янев – дългогодишен ръководител на Инспектора по управление на мостовете в Ню Йорк, професор в Колумбийския университет и Доктор хонорис кауза на УАСГ Дигитализация и нови технологии Изкуственият интелект, автоматизацията и строително-инфо

рмационното моделиране (BIM) са ключови инструменти за бъдещето на строителството. Въпреки че някои университети вече внедряват тези технологии в своите учебни програми, ИПИ посочва, че процесът трябва да се ускори.

“Технологиите трябва да бъдат разглеждани като инструмент в ръцете на специалистите, а не като заместител на човешкия фактор”, коментира проф. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”.

Дигитализацията трябва да бъде интегрирана в обучението, за да гарантира, че завършилите са конкурентоспособни на местния и на международния пазар.

По отношение на перспективите за развитие данните на ИПИ показват, че заплатите в строителния сектор нарастват, като средната заплата за ръководни позиции вече надхвърля 6000 лева.

Това прави сектора привлекателен за младите специалисти, но за да се задържат те, е нужно образование, което да ги подготви не само теоретично, но и практически.

Данните от анализа сочат, че висококачественото висше образование в строителството не е просто необходимост, а стратегическа инвестиция в бъдещето на сектора и икономиката на България.

Университетите трябва да се адаптират по-бързо към динамично променящите се условия и да предоставят образование, което е в крак с технологиите и нуждите на пазара.

Практическо обучение: ключът към успеха Интеграцията на дуалното обучение, което комбинира теория и практика, е основен приоритет за решаване на кадровия дефицит.

Това подчертаха неколкократно представителите на висшите учебни заведения и откроиха като минус липсата на ускорено въвеждане на дуалното обучение в университетите. Въпреки това проекти като “Учене към заетост”, подкрепени от държавата и бизнеса, вече дават резултати.

Благодарение на тях студентите могат да придобият практически опит в строителни компании, което значително улеснява реализацията им след завършване. Галин Цоков По време на форума министърът на образованието проф. д-р Галин Цоков подчерта важността на такива програми.

Той представи статистика, според която в момента около 6800 ученици от професионални гимназии изучават “Строителство и архитектура”.

Но по-малко от 10% участват в дуално обучение – показател, който според министър Цоков трябва да се увеличи, за да се създаде по-пряка връзка между обучението и пазара на труда.

Емил Ангелов, главен изпълнителен директор на „Главболгарстрой“ Една голяма строителна компания като нашата има нужда от много и разнообразни кадри. Не търсим само специализирани строителни работници и инженери, ние предлагаме ветрило от възможности за реализация.

Миксът от специалисти е толкова голям, че има място за всеки – от инженери през геодезисти до административни служители, та дори и водолази. Въпреки промените в технологиите и процесите хората остават основата на строителния сектор.

За своята 55-годишна история ние в “Главболгарстрой” сме доказали, че устойчивостта на човешкия фактор и знанията на екипа са незаменими независимо от развитието на технологиите.

Каквато е практиката ни до момента, така и за в бъдеще се ангажираме да инвестираме в инициативи, които насърчават сътрудничеството между образованието и бизнеса.

Проекти като “Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството” демонстрират, че устойчивото бъдеще на сектора зависи от тясното взаимодействие между всички заинтересовани страни – университети, строителни компании и държавни институции.

Образованието и практическото обучение са в основата на успешното преодоляване на предизвикателствата пред строителния сектор. Висшите учебни заведения трябва да играят активна роля в подготовката на квалифицирани кадри, които да посрещнат нуждите на модерното строителство.

Това включва не само актуализиране на учебните програми, но и създаване на повече възможности за реална работа на терен, където студентите могат да приложат наученото. Дългосрочната устойчивост на строителния сектор изисква също така ангажимент от страна на бизнеса и държавата.

Компаниите трябва да продължат да инвестират в инициативи, които изграждат мостове между образованието и индустрията. Държавата трябва да стимулира подобни партньорства чрез подходящи политики и програми.

Университетите са призвани не само да обучават, но и да вдъхновяват новото поколение професионалисти.

Съчетаването на съвременни технологии, научноизследователска дейност и силни връзки с бизнеса ще гарантира, че младите специалисти не само ще намират успешна реализация, но и ще бъдат двигатели на иновации.

Това е основата, върху която ще се изградят устойчивото развитие на строителния сектор и бъдещето на икономиката.

Представителите на висшите училища и Министерството на образованието и науката дискутираха начините да се подобри учебната програма, за да бъде в крак с нуждите на работодателите и сектора Форумът, организиран от “Главболгарстрой” постави фокус върху взаимодействието между образованието, бизнеса и

държавата като основа за подготовката на кадри, които да отговарят на нуждите на модерния строителен сектор.

Двата панела – “Привличане, обучение и реализация на талантите, необходими за всеки бизнес” и “Образование и квалификация на строителни специалисти: Подготвено ли е новото поколение кадри за следващото поколение строителство?”, разкриха различни, но взаимносвързани аспекти на този процес.

Докато първият панел акцентира върху ролята на бизнеса в задържането на кадри и мотивацията на младите хора да прилагат наученото в реална работна среда, вторият панел постави акцент върху подготовката на студентите чрез актуални и практично ориентирани учебни програми.

Участниците от двата панела подчертаха, че само чрез сътрудничество между всички заинтересовани страни може да се отговори на нуждите на пазара на труда. Един от основните изводи от дискусиите беше, че въпреки напредъка в дигитализацията човешкият фактор остава незаменим.

Технологиите могат да улеснят работата, но именно хората са тези, които дават стойност и добавят креативност. Бизнесът подчерта необходимостта от менторство, подходящо възнаграждение и ясна перспектива за младите специалисти, които трябва да бъдат насърчавани да се включат активно в сектора.

Представителите на висшите учебни заведения отбелязаха, че обучението не трябва да бъде тясно профилирано. Широкоспектърното образование позволява на студентите да бъдат по-гъвкави и конкурентоспособни в дългосрочен план.

Втората дискусия подчерта важността на развитието на креативни и мислещи специалисти, които да могат да се адаптират към бързо променящите се изисквания на строителния сектор. Участниците се обединиха около необходимостта от интеграция на практическото обучение в академичната среда.

Новите технологии като строително-информационното моделиране (BIM) и изкуственият интелект трябва да бъдат неразделна част от учебния процес, за да се гарантира, че завършилите студенти са подготвени за съвременните изисквания на пазара.

Взаимодействието между университетите, бизнеса и държавата е ключово за успешната реализация на младите специалисти.

За целта е нужно бизнесът да предостави възможности за практически обучения и менторство, университетите да адаптират своите учебни програми към новите изисквания, а държавата да подкрепя процеса чрез подходящи политики и финансиране.

Този своеобразен мост между институциите и бизнеса позволява бързото интегриране на студентите към тенденциите в сферата и образованието и позволява адекватната им подготовка за пазара на труда.

Дискусиите по време на форума ясно показаха, че единствено чрез обединени усилия и сътрудничество може да се постигне устойчиво развитие на строителния сектор, което да гарантира успешна реализация на младите кадри и конкурентоспособност на индустрията. СНИМКИ: Иван Миладинов