Църквата днес почита Св. Василий Велики

На Васильовден се отбелязва църковният празник „Обрезание Господне“. В храмовете се провежда празнична литургия. Характерен за този ден е ритуалът на сурвакане, който съществува от предхристиянските времена и продължава да бъде част от народните обичаи днес. Според традицията сурвакарите са момчета до 15-16 годишна възраст и обикалят по роднини, съседи и приятели, сурвакайки за здраве и благополучие. За целта се използва сурвачка, изработена от дрянова пръчка, образуваща буквата „Ф“ и украсена с кравайчета, пуканки, сушени плодове, овча вълна и други. Дрянът символизира дълголетие, а сурвачката е носител на изобилие и плодородие. Традиционно, на този ден се заколва петел, прави се питка с паричка и баница с късмети. На празничната трапеза се сервират ястия със свинско месо, варено жито, мед, орехи и други. За сурвакарите се приготвят дарове като парички и гевречета.

Свети Василий Велики е един от най-почитаните светии в православната църква. Роден е в Кесария Кападокийска около 350 г. пр.н.е. в християнско семейство. След образование в Атина, той установява манастир близо до Неокесария и създава правилник на монашеския живот, използван от православната църква през вековете.

На Васильовден също така имат имен ден всички, които носят имена като Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко и други.