Златният бум през 2025: пазарите изпратиха предупреждение

Златото отбеляза необичаен възход през 2025 г., поскъпвайки с 64% и надминавайки представянето на акции, облигации и валути. Жълтият метал донесе 48 процентни пункта повече от S&P 500, а американската валута се обезцени с 9,4% през годината, според събраните данни.

Какво стои зад ралито

Ръстът на златото се свързва с вълна от геополитически и политически сътресения, голяма част от които произхождат от Белия дом. Сред посочените фактори са налагането на най-високите митнически ставки от времето на Голямата депресия, нарушения на разделението на властите, дипломатически разрив с Канада и открити атаки срещу независимостта на Федералния резерв. Тези събития доведоха до значителна несигурност на пазарите и укрепиха статута на златото като убежище срещу инфлация, политически риск и обезценяваща се валута.

Паралели се правят с други периоди на висока геополитическа нестабилност — най-отчетливо края на 70-те години, когато инфлацията и регионалните конфликти доведоха до силен скок в цената на метала. Предишни големи покачвания на златото се наблюдаваха през 1979 г. (127%), през 2008 г. и в началото на 2000-те след срива на дот-ком пазара и пораженията около Enron.

Пазарни резултати и сравнения

Докато златото доминира, американските акции изкараха умерена година: индексът MSCI USA нарасна с 16,3%, но изостана от MSCI All-Country World ex-USA, който записа ръст от 29,2%. Доходността на американските облигации се оказа по-ниска от тази на глобалните си конкуренти. Доларът се обезцени срещу всичките 16 най-търгувани валути, проследявани в данните.

Кой купува — централните банки

Търсенето от страна на централните банки беше ключов двигател. Националната банка на Полша беше най-активна, купувайки злато всеки месец и увеличавайки запасите си от 14,5 милиона унции през януари до 17,5 милиона унции през ноември, като към септември златото вече представляваше 24% от валутните ѝ резерви. Полша бе вторият най-голям купувач в световен мащаб за годината.

Националната банка на Казахстан увеличи резервите си с 18 тона през третото тримесечие и стана най-големият купувач след Полша. Централната банка на Иран съобщи ръст на златните си резерви с 37% в условията на международни санкции и валутен натиск. Чешката национална банка държеше 63,6 тона към края на юли, което представлява увеличение от 25% спрямо 2024 г. Допълнително, централните банки на ОАЕ, Китай, Гана и Кения увеличиха запасите си с до 40% през 2025 г.

Други печеливши сектори

Освен златото, силно представяне регистрираха акции в секторите на полупроводниците и отбраната. ETF-ът VanEck Semiconductor реализира обща доходност от 49,2% (приход плюс поскъпване) и бе сред най-добре представящите се фондове, а iShares US Aerospace & Defense ETF постигна 48,6%.

Политически мотиви и последици

Авторите на анализа свързват бума на защитните активи с поредица от политически ходове и изказвания на 47-ия президент: открито отношение към Владимир Путин, самоопределени действия спрямо Венецуела след отвличане на президента Николас Мадуро и съпругата му, заплахи за присвояване на Гренландия, публични атаки срещу Федералния резерв и разполагането на Националната гвардия и служби на ICE в американски градове. В материала се отбелязват и твърдения за тормоз, задържане и убийства на американски граждани при преследвания на нелегални имигранти.

Като символичен акцент е посочено приемането от президента на 24-каратов позлатен медальон, представян като Нобелов медал, подарен от лидерката на венецуелската опозиция Марина Корина Мачадо — посегнат към образа на международно признание, използван за политическа демонстрация.

Заключението е еднозначно: при засилен политически риск и масови покупки от централни банки, златото се превърна в основния победител на финансовите пазари през 2025 г., а пазарите изпращат ясно предупреждение за продължаваща несигурност.