Жоро Торнев: разделени, но заедно заради децата
Семейно положение и отношения Режисьорът Жоро Торнев, един от емблематичните автори на прехода зад предавания като „Ку-ку“, „Канапето“ и
Семейно положение и отношения
Режисьорът Жоро Торнев, един от емблематичните автори на прехода зад предавания като „Ку-ку“, „Канапето“ и „Хъшове“, живее отделно от съпругата си Мира Добрева, но двамата не са подали документи за развод. Въпреки фактическата раздяла, той подчертава, че връзката между тях продължава в различна форма и че семейството остава център на неговия живот.
Торнев уточнява, че и двамата са намерили начин да поддържат общ живот въпреки физическата дистанция: „Ние сме разделени, но не раздялата означава край — всъщност сме заедно в името на децата и в името на семейното спокойствие“, казва 58-годишният режисьор с усмивка.
Децата и семейните взаимоотношения
От брака си с Мира Добрева Торнев има син — 15-годишният Жоро Торнев-младши. Освен него режисьорът е много привързан и към първородната дъщеря на съпругата си, Лора. Лора е поела по стъпките на майка си в медийната сфера: работи зад кадър като редактор в БНТ и развива присъствие в социалните мрежи като инфлуенсър. Торнев посочва, че общуването с децата и опазването на семейната среда са сред основните причини двамата с Мира да не избират официален развод.
Великденски спомени и традиции
В разговора си режисьорът се връща към детството си в Пловдив, израсло в „силно и здраво християнско семейство“. По думите му всички християнски празници, включително Великден, са били част от дома им, но в годините на неговото детство Възкресение Христово често е било отбелязвано в много по-ограничен кръг – дори с усещането за забрана.
Торнев разказва, че посещението на църква тогава се следяло и не винаги било свободно. Все пак семейството намирало начини да празнува у дома и да запази обичаите. Сред най-ярките спомени са ритуалите, свързани с Великден: баба му обикаляла с кандило стаите, за да ги пречисти, а баща му имал дървено яйце, с което весело чупел яйцата на децата — момент, който режисьорът описва като „най-веселата част от празника“.
Торнев разказва също за начина, по който тогава са боядисвали яйцата — предимно в червено, но преди това върху черупките се поставяли листенца от мерудия и от детелина, които оставяли красиви отпечатъци. Той отбелязва, че всички яйца били различни и всяко имало своята красота.
Църковната връзка и културното наследство
Семейството на режисьора е имало навика да посещава парищата в пловдивската църква „Света Петка“. Торнев подчертава значението на тази църква за града — с хилядолетна история и като място, носещо името на Света Петка Българска, която от векове е считана за небесна покровителка на Пловдив.
Тези връзки с църковните традиции и спомените от празниците засягат и начина, по който той подхожда към семейните ритуали днес, макар и животът да е по-разделен между него и съпругата му.
Пожеланието на Торнев
В края на разговора режисьорът отправя и свое послание към сънародниците: трудно му е да формулира еднозначно пожелание, но от сърце иска да види пробуждане от „нисши страсти и пошли мисли“, които, според него, заливат обществото, особено в политическата сфера. Той пожелава на хората да възродят вярата в доброто у човека и си пожелава сам да остане позитивен и зареден.
Тези лични и семейни разкази показват как един обществено известен творец съчетава спомени, традиции и надежди, докато поддържа семейните връзки в условията на промяна.



