Замърсяването и войната поставят Черно море пред сериозни екологични рискове

Потъналите кораби в Черно море към момента не сочат към неминуема мащабна екологична катастрофа, но комбинираният ефект от възможни изтичания, военни операции и бързо нарастващата температура увеличава натиска върху морската екосистема. Това заяви доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология към БАН, в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова.

Рискът от потъналите кораби е предимно локален

По думите на Бекова засега няма данни за непосредствена опасност от голяма екологична катастрофа вследствие на последните инциденти с кораби. Остават обаче неизвестни ключови факти — какви товари са превозвали плавателните съдове, колко от тях са попаднали в морето и дали от контейнерите са изтекли опасни вещества.

В случай на изпускане на замърсители ефектът най-вероятно ще се прояви първоначално локално и ще засегне основно морското дъно и организми, живеещи в него — миди, рапани, охлюви и водорасли. Обхватът и разпространението на замърсяването ще зависят от естеството на отделените вещества и от хидрологичните условия, включително от морските течения.

Военни действия и шумово замърсяване

Военните операции носят и друг вид заплаха — шумово замърсяване. Използването на сонари и други акустични устройства във водата може да наруши ориентацията и поведението на морските животни, сред които риби и делфини, предупреди Бекова. Този вид въздействие е допълнителен фактор, който утежнява вече натоварената екосистема.

Спецификата на Черно море и уязвимите слоеве

Черно море има характерна вертикална структура: под приблизително 150 метра дълбочина водата е наситена със сероводород и практически няма кислород. Заради това по-голямата част от животинските и растителните видове са концентрирани в относително тънкия повърхностен слой, който е особено уязвим към внесено замърсяване.

Бекова обърна внимание и на процеса еутрофикация — натрупването на биогенни вещества, предимно азот и фосфор, което предизвиква бум на фитопланктона и води до изчерпване на кислорода във водата. Комбинацията от биогенни натоварвания, химическо замърсяване и повишено натоварване от други фактори може да доведе до локални явления на кислороден дефицит в повърхностните водни пластове.

Нарастващи температури и институционални реакции

Натрупването на различни натискателни фактори — замърсяване от човешка дейност, последици от военните действия и климатични промени — затруднява оцеляването на морските организми. Според Бекова през последните 10 години повърхностната температура на Черно море се е повишила с 2,5 градуса, което според нея поставя морето сред най-бързо затоплящите се в света.

Тя посочи още, че институциите в България често реагират предимно след възникване на инциденти, вместо да изграждат по-ефективни превантивни мерки. Това реактивно поведение намалява възможността за ограничаване на щетите и за ранно предотвратяване на по-сериозни екологични последици.

В заключение Бекова подчерта, че въпреки отсъствието на моментална катастрофална заплаха, съчетанието от локални замърсявания, шумово въздействие и бързо затопляне изисква повишено внимание и целенасочени превантивни действия, за да се намали дългосрочният риск за Черно море и неговата биота.