Забравете идеята да държите повече облигации, докато остарявате

Митът, че възрастта диктува разпределението

С утвърдения съвет „колкото по-възрастен си, толкова повече облигации“ много инвеститори променят портфейлите си въз основа на годините си, а не на реалните си нужди и предпочитания за риск. Тази традиционна логика приема, че акциите са просто „по-рискови“, а възрастните хора нямат време да възстановят загуби. Последните движения на лихвите показват обаче колко опасно и скъпо може да бъде такова схващане.

Практически пример от пазара

От 2021 г. насам широкият пазар на облигации в САЩ отбеляза спадове дори при отчитане на лихвените плащания. Когато лихвените проценти рязко се повишиха, цените на облигациите спадаха значително. В същия период акциите записаха сред едни от най-силните си повишения. В резултат на това инвеститорите, които бяха прекалено тежко заинвестирани в облигации, пропуснаха значителни печалби, а натрупаните доходи от купони не успяха да компенсират загубата на пазарната стойност.

За какво всъщност говорим, когато казваме „риск“

В контекста на разпределението между акции и облигации понятието „риск“ не е само волатилност на цените. За повечето хора, които държат диверсифицирани портфейли, пазарните спадове не водят до трайна загуба на капитала, стига те да не продават активите си в момент на понижение. Истинският риск е принудителната нужда от пари точно в онзи момент, когато инвестициите са временно поевтинели.

По тази причина ключовите въпроси са: колко пари вероятно ще са ви необходими и кога ще ви трябват. Те са едновременно отражение на финансовата ви способност и на емоционалната ви толерантност към загуби. Възрастта може да е индикатор за тези фактори, но не трябва да бъде определяща сама по себе си.

Кога облигациите могат да навредят

Инвеститорите, които държат повече облигации, отколкото изискват техните конкретни нужди и времеви хоризонти, се излагат на риск доходността им да изостане от инфлацията при определени сценарии. Това е особено видно в ситуации с бързо покачване на лихвите: цените на вече емитираните облигации падат, а реалната печалба от купонни плащания може да не компенсира загубата на пазарна стойност. Примерът от последното десетилетие и повишаването на лихвените проценти илюстрират този риск.

Как да подходим при изграждане на портфейла

Вместо автоматично да увеличавате дела на облигациите с напредване на възрастта, подходете прагматично:
– Оценете колко и кога ще ви трябват средства за големи покупки или за покриване на разходи.
– Разгледайте какъв процент от доходите ви се очаква да бъде изтеглян ежегодно от портфейла.
– Съобразете емоционалната си устойчивост към временно понижение на пазарната стойност — ако продажба при спад е възможна, по-консервативна стратегия може да е оправдана.
– Помнете, че диверсифицирани портфейли, които не се продават в периоди на спад, исторически са се възстановявали.

Заключение

Разпределението между акции и облигации трябва да отразява способността и желанието на инвеститора да поема риск, а не просто възрастта. Възрастта е свързана с финансовите нужди и времевите хоризонти, но е само косвен фактор. Последните пазарни движения показват, че следването на възрастово базирани правила може да доведе до пропуснати възможности и до трайно изоставане в реалната доходност на портфейла.